Кралят на моста

Кануто се беше завъртяло в кръг и Лара се бе озовала с гръб към скалите, които препречваха пътя към пещерата откъм морето, но дрънченето на веригата привлече вниманието й и тя се обърна. Цяла върволица лодки влезе в пещерата и очите й моментално откриха Арен на една от тях.

В същия миг и неговите очи я откриха.

Тя видя как той казва нещо на Джор. Лодката им промени курса си и пое към кануто на Лара. Когато двата плавателни съда се доближиха един до друг, Арен се изправи и се хвана за мачтата.

— Сигурен съм, че имате интересно обяснение за случващото се.

Тарин се изправи, кануто се разклати и стомахът на Лара се обърна.

— Нейно Величество е на мнение, че може да излекува морската си болест, като прекарва повече време във водата.

— И как върви?

Тарин махна с ръка към пасажа от рибки, кръжащи около кануто, и Лара усети как бузите й пламват, докато другите двама се смееха за нейна сметка. После Арен каза:

— Иди си почини, Тарин. Аз ще поема нещата.

Сърцето на Лара прескочи един удар, когато Арен се настани на седалката срещу нея. Той изчака другата лодка почти да стигне брега, преди да попита:

— Защо си решила да се подложиш на точно това изтезание?

Лара впери поглед в дъното на кануто — пропускаше вода през цепнатина, която щеше да й се наложи да запуши.

— Защото ако не се науча да владея морето, няма да мога да дойда никъде с теб.

— Да го владееш ли?

Той се приведе напред и очите й се приковаха неволно в устните му. Бузите й пламнаха при спомена за тези устни върху нейните.

— По-скоро да го понасям — промълви тя, щом забеляза дълбоко охлузване от вътрешната страна на ръката му над лакътя. — Ранен си.

— Нищо работа. Влязох в спор с една скала и тя победи.

Част от нея се страхуваше да се премести по-близо до него.

Вече бе осъзнала, че в негово присъствие спира да вижда и чува какво се случва наоколо. Само че той беше ключът към свободата й да обикаля из Итикана, а това бе наложителна точка от плана й.

— Дай да видя.

Той се приближи до нея и разкопча налакътника.

— Виждаш ли? Просто драскотина.

— И все пак трябва да се превърже.

Нямаше нужда от превръзка. И двамата го знаеха. Този факт обаче не я спря да хване Арен за китката. Не спря и него да й даде бурканче с мехлем и парче бинт. Лодката се разклати от няколко по-силни вълни и коляното на Арен се удари в бедрото на Лара, при което тялото й се изпълни с топлина и друго доста разсейващо усещане.

Тя се насили да се съсредоточи върху раната, от която извади няколко парченца камък, намаза я с мехлем и после внимателно уви бинта около ръката на Арен, но нямаше как да не усети дъха му, който разроши косата, паднала на челото й. Как се стягаха мускулите на ръката му, когато се раздвижеше. Как другата му ръка обърса хълбока й, щом се хвана за борда.

— Доста си добра в лечителството.

— Всеки глупак може да превърже рана на ръката.

— Имах предвид по-скоро Серит.

Лара сви рамене и завърза бинта.

— От всяка жена в Маридрина се очаква да може да закърпи мъжа си при нужда. Получих съответното обучение.

— Да упражняваш шевове на парче плат не е същото, като да прокарваш игла и конец през кървящата кожа на жив човек. Аз почти припаднах първия път, когато се наложи да го направя.

На лицето й изгря усмивка и тя развърза възела на бинта — не се беше получил добре.

— Жените не могат да си позволят подобна слабост, Ваше Величество.

— Избягвате въпроса, Ваше Величество. — Гласът му беше мек и безгрижен, но в него прозираше сериозност, сякаш Арен търсеше доказателство за лъжа.