Санаториумът [bg]

44

— Има нещо — започва Лукас. Протяга надолу ръка и издърпва чекмеджето под бюрото си. Изважда лист хартия и го плъзга към Елин. — Започнах да получавам тези неща преди няколко месеца.

— Il fаиt bоппе тéтоirе арres qи ’оп а тепti. „Лъжецът трябва да има добра памет“ — превежда Лукас. Гласът му леко трепери. — Отначало не го приех сериозно, но сега, след случилото се…

— Знаеш ли за какво се отнася? — Елин оглежда бележката.

Устата й е пресъхнала. Думите са напечатани с големи букви и изпълват по-голямата част на страницата.

Това е заплаха. Не може да се тълкува по друг начин.

— Предположих, че е свързано с хотела. Преди да започне преустройството, имаше огромен брой оплаквания. Отначало от местни жители, а след това от природозащитни организации. Започна в малък мащаб, а после се разрасна и избухна в интернет. Идваха все по-големи групи… Не само швейцарци, а и французи.

— Платени протестиращи?

— Нещо такова. Започна да става лично — Лукас навежда глава и се изчервява. — Отмъстително. Изглежда, беше нещо повече, отколкото само хотелът. Оправдание за омраза, за причиняване на неприятности.

— А другите? — напомня му Елин, докато все още оглежда листа.

Текстът не е особено ясен и отчетлив, което предполага мастиленоструен принтер, не лазерен. Това означава, че е напечатан на обикновен домашен принтер, затова вероятността да разберат кой го е изпратил е минимална. Ще трябва да изчака полицията.

— Имам само това писмо, съжалявам — Лукас отново бърка в чекмеджето, изважда друг лист и го бута към Елин. — Имаше още едно, първото, но го изхвърлих. Помислих, че ще си остане едно. Беше нещо за отмъщение… горе-долу в същия дух.

Елин поглежда листа. „Сhassez lе паturel, il revient аи galор.“

Този път превежда Сесил.

— „Прогониш ли естественото, то се връща в галоп.“

— Какво означава това?

Лукас прокарва пръсти през косата си.

— Предполагам, че е нещо като „Вълкът козината си мени, но нрава — не“.

Елин кимва.

— Как ги получи?

— Бяха пуснати по пощата директно до мен.

Вятърът яростно удря по прозореца пръски сняг и всички се обръщат да погледнат.

— И освен протестиращите, нямаш представа кой може да ги е изпратил?

— Не — Лукас изглежда искрено озадачен. Той посочва писмата. — Мислиш ли, че са свързани със случилото се?

— Твърде рано е да се каже — Елин разсъждава усилено, но не намира връзка.

Ако са свързани — как? Какво общо може да имат писмата със смъртта на Адел?

— Може ли да ги взема?