![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Лукас кимва. Иззад ухото му пада кичур коса и за момент закрива лицето му.
Елин слага писмата в чантата си и става.
— Едно последно нещо. Вчера ми казаха, че в планината са открити останки на труп — тя нарочно млъква и чака реакцията им.
— Да — Лукас се сковава. — Но все още не знаем кой е. Полицията каза, че не са отскоро.
Елин се замисля върху думите му и косъмчетата на ръцете й настръхват.
— Нямат представа кой е? — тя не споменава какво са й казали и иска да види докъде ще стигне Лукас.
Въпросът й остава без отговор. Той се поколебава, отваря уста и после отново я затваря.
— Не.
Елин се пита: защо Марго знае, а Лукас не знае? Полицията сигурно му е казала.
Явно лъже. Намерили са трупа на приятеля му от детството, с когото е работил заедно, толкова близък приятел, че изчезването му е забавило отварянето на хотела.
Защо лъже? Какво точно се опитва да прикрие?
Телефонът й започва да звъни, когато излиза от кабинета на Лукас.
— Елин, обажда се Бернд. Удобно ли е да говорим?
— Да, сама съм — Елин тръгва по коридора към асансьорите. — Откри ли нещо? — тя изтръпва от неувереността в тона си, сякаш се съмнява в себе си.
Какво я прихваща?
Елин обаче знае отговора — лъжата на Лукас я е разтърсила. Тя не може да проумее какво би могло да означава това и какви може да са последиците.
— Не съвсем — Бернд звучи уморено. — Извършихме търсене на имената, които ти ни даде, в РИПОЛ, нашата база данни, но не излезе нищо особено интересно, поне за Вале.
— Какво означава „особено интересно“? — Елин озадачено пристъпва от крак на крак. Информация за миналото ли има предвид Бернд? Активни или приключени разследвания?
— Не мога да кажа заради поверителността на данните, но не открихме нищо, което да ме накара да мисля, че ти или някой друг е в опасност в хотела. Обаче… — следва кратко мълчание. — Имам още една молба. В Швейцария процедурата за търсене на хора в нашите бази данни е по-сложна, отколкото във Великобритания. Има централна база данни, но имаме достъп само чрез съответния кантон.
— Кантон? — объркана, Елин се изчервява. Дланта й се изпотява. Тя чувства, че се прокрадва съмнението в себе си — негативен, укорителен, подигравателен глас в главата й. Аматьорка. Твърде дълго си извън играта. Самозванка.
— Да — отговаря Бернд. — Това означава, че някой може да има криминално досие в съседен кантон, например Во, но няма да се появи тук, в кантона Вале — той се поколебава. Елин чува звън на телефон по линията. — Мога да отправя искане към всеки кантон, но трябва да е за конкретна информация за човек, който представлява интерес.
Елин се замисля върху думите му и спира на няколко метра от асансьора.
— Трябва да посоча хора, които може да са важни за разследването, и тогава ти да поискаш повече информация?
— Да, но освен това, всяко искане трябва да бъде одобрено от прокурора. Ще се опитам да ускоря нещата, но може да отнеме малко време.
— Добре. А Лори? Камерата за наблюдение? Телефонните разпечатки? — Елин се опитва да потисне нетърпението в тона си. Не й харесва това чувство на безсилие — да не контролира нещата и да не знае какво става.
— Прегледахме камерите на гарата. Никой, отговарящ на описанието на Лори, не слезе от автобус и не се качи на железницата нито късно онази нощ, нито по някое време на другия ден… Проверихме и местните таксиметрови фирми. Никой не е взиман от хотела повече от един месец. Все още чакаме доставчиците на телефонните услуги.
— Ами психиатърката?
— Оставихме съобщение. Трябва скоро да отговори.
— Добре — Елин отговаря уверено, доколкото може, но част от нея се чувства затънала в безизходно положение.
В момента не разполага с нищо, свързано с изчезването на Лори или смъртта на Адел.
Няма улики. Няма свидетели. Няма мотив. Елин е в пълно неведение.
Докато казва дочуване, пристига съобщение от Уил, който й пише, че той и Айзак вечерят в хотелския салон.
Елин се втренчва в празното пространство. Зрението й се замъглява и после се очертават по-ясни и по-релефни образи.
Образи на Адел.
Елин мисли само за ужаса в очите й. Какво е изпитвала, докато е потъвала във водата и е знаела, че никога няма да изплува…
45
— Лори… и Лукас? — очите на Айзак помръкват. — Били са заедно?
— Да. Малко след като хотелът е отворил.
Елин се премества на стола, взима вилицата и слага малко парче картоф в устата си.
Макар че е време за вечеря и би трябвало да е гладна, тя трябва да полага усилия, за да яде. Няма апетит.
Погледът й обхожда салона. Малкото останали гости са се скупчили около масите, пият и разговарят. Нервни са, мисли си тя, забелязвайки резките им жестове и принудения, твърде силен смях. От професионален опит знае, че това е обичайна реакция — преструват се, че не се е случило нищо. Ако се преструват достатъчно усилено, може и да стане истина.
Илюзията обаче скоро е разбита. Елин забелязва служител от персонала, които стои до вратата и се оглежда наоколо. Охрана, наблюдава, както тя е препоръчала.
На лицето на Айзак се изписва облекчение.
— Това е било, когато се бяхме разделили за малко. Карахме се за глупости… — той отпива голяма глътка от бирата си и отмества настрана чинията си.
Не е докоснал спагетите. Кремообразният сос е станал лепкав и се е втвърдил.
Въпреки увереността в думите му, Елин забелязва, че Айзак видимо преглъща с усилие. Разтърсен е от онова, което му каза. Не е знаел.
— Разделили сте се за малко? — повтаря Елин и улавя погледа му.
Стомахът й се свива. Те не са щастливата двойка, както предполагаше.
Щеше ли Айзак да й каже за временната раздяла, ако не се беше случило това?
Невъзможно е да каже и мисълта е болезнена. Имаше времена, когато тя знаеше всичко за него.
Коя му е любимата количка играчка. Точния размер на рожденото петно между пръстите на краката му. Колко лъжици „Нескуик“ обича в млякото си…