Човек без куче [bg]

Докато стоеше под водната струя в тясната старомодна душкабина, Кристофер се замисли за Хенрик. Каква промяна! Само за няколко дни у Хенрик настъпи пълно преобразяване: от перфектен и безгрешен, Супер-Хенрик се превърна в… как се нарича… промискуален — напълно освободен сексуално — Хенрик, който има връзка с някой си Йенс и който се изнизва тайно посред нощ!

Ако, разбира се, бе излязъл през нощта — в това Кристофер не беше сигурен. След случилото се почувства брат си по-близък, защото разбра, че не е безгрешен. И Хенрик си имаше своята тъмна страна като всички останали. Като Кристофер. Хенрик изведнъж му се стори… нормален човек.

И Кристофер се зарадва изключително много.

Усили горещата вода и се замисли за вуйчо Роберт. Неговият промискуитет (сложна, но много хубава дума) отдавна бе богато документиран. Още преди да бие всички рекорди на остров Ко Фук, Роберт играеше ролята на черната овца в семейството и неговата личност много рядко ставаше обект на разговор в дома на семейство Грунт на „Стокрусвеген“ в Сундсвал.

А сега вуйчо Роберт бе изчезнал. Дали не се е върнал през нощта? „Дано не е“, помисли си неочаквано Кристофер. Струваше му се готино да се изпариш просто така. Баба му изглеждаше силно разтревожена, но Кристофер изобщо не се притесняваше за вуйчо си. Най-вероятно татко Лейф ще се окаже прав: Роберт е срещнал някоя мацка и е решил да прекара нощта с нея, вместо да кисне цяла вечер на ужасно скучно семейно събиране. Роберт изобщо не го беше еня за хорското мнение. На Кристофер му се искаше някой ден и той да стане като вуйчо си; сам да кове съдбата си и да взема решения, без да е зависим от… от майка си.