![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Колкото до татко Лейф, и двата му клепача висяха. „Спи му се“ — предположи Кристофер. През последния половин час баща му не бе обелил дума. Очевидно този път смяташе да изневери на традиционната си склонност да излага своя теория по всеки въпрос. Все пак бе изчезнал не кой да е, а великолепният му и досега безгрешен син.
Мама Ева имаше вглъбен вид, сякаш се съсредоточаваше преди сложна операция или се мъчеше да реши новото парадоксално уравнение, наречено Хенрик, и макар винаги да се справяше с такива предизвикателства, сега това не й се удаваше.
Кристофер въздъхна и си взе още една мекичка. Нищо че се бе надул до пръсване. Картофите с млечен сос набъбваха в стомаха му като лепкава топка. Замисли се дали да не се качи в НГСС и да подремне, докато чакат завръщането на блудния брат. Но надделя решението да остане при възрастните, за да бъде в… как се казваше?… в течение на случващото се. Което впрочем не беше много: Карл-Ерик се изправи с мъка от фотьойла и се приближи до прозореца. Пъхна ръце в джобовете и се олюля няколко пъти напред-назад на пети.
— Хррм! — прокашля се той високо, продължавайки да стои с гръб към останалите. — С Розмари имаме уговорка да се явим в четири часа в банката. Като се приберем, ще разберем дали сте тръгнали, или не.
— Те… — подхвана Розмари, но мисълта й пое в друга посока: — Какви ги говориш, Карл-Ерик? Не можем да отидем в банката, докато…
— Докато какво? — попита той и се обърна. — Имаме уговорка с Лундгрен и семейство Сингльов. Дошли са чак от Риминге.
— Риминге е само на три мили оттук. Ще се приберат за нула време. Няма как да оставим Ева, Лейф и Кристофер точно сега, когато… Не, никъде няма да ходим. Обади се да отмениш срещата.
— Дявол да го вземе… — вената на дясното слепоочие на Карл-Ерик пак се изопна, ала преди той да продължи мисълта си, Ева го прекъсна:
— Моля те, татенце, не сега. Мамо, няма нужда да отменяте уговорката заради нас. Нелепо е. Каква е разликата дали тук ще стоим петима, или трима души? А и… не, не знам… забравих си мисълта…
И Ева се разплака. Първоначално Кристофер не разбра, че тя плаче, вероятно защото за пръв път я виждаше в такова състояние. Майка му плачеше странно. От гърлото й се изтръгваха звуци, напомнящи двигател, който не иска да запали. Раменете й се тресяха бурно, а тя си поемаше и издишаше въздух през устата на пресекулки. Главата й се люшкаше напред-назад в такт с дишането, докато раменете се движеха с различен ритъм. „Ето къде е повредата в двигателя — помисли си Кристофер. — Ръмжи, бълва дим и бръмчи, но цилиндрите му не работят съгласувано и двигателят е неспособен да задвижи машината.“
Сякаш мама Ева никога не бе плакала през живота си и не знаеше как се прави.
Останалите явно също не разбраха какво става, защото чак след няколко минути баба Розмари се приближи и погали недодялано дъщеря си по гърба и ръцете, за да я успокои. Лейф също се втурна да помага и потупа жена си по главата, а Карл-Ерик, застанал насред стаята, приличаше на боксер, чиято лапа е затисната от асансьорна врата. Така поне го виждаше Кристофер. И на него не му хрумваше как да помогне на разплаканата си майка. Като неин син бе редно да я успокои, но Кристофер осъзнаваше, че й е нужна по-силна подкрепа, отколкото можеше да й даде. Гледайки я толкова безпомощна, момчето потърси с поглед дядо си, ала в неговите очи прочете същото безсилие и отчаяние, които потискаха и него.
„Проклятие, проклятие, проклятие — ужаси се Кристофер и стисна зъби, за да не се разхълца като майка си. — Щом тя плаче, значи, положението е много сериозно. Върни се по-скоро, Хенрик, дявол да те вземе. Вече не е никак забавно.“
Малко по-късно Ева се успокои и стигнаха до споразумение. Розмари и Карл-Ерик ще отидат до банката да се срещнат с Лундгрен. Подписването на документите ще отнеме не повече от час, а ако положението не се промени до връщането им на „Алведер“, веднага ще се обадят в полицията.
„Ето така ще направим — единодушно решиха всички. — Няма защо да прибързваме.“
Не поискаха мнението на Кристофер и той се качи в НГСС. „И да ме бяха питали, няма какво да възразя“ — мрачно си даде сметка той.
Снегът продължаваше да вали. Часовете минаваха. Розмари и Карл-Ерик Хермансон тръгнаха към банката, подписаха документите и се върнаха. През това време Кристофер успя да поспи четирийсет и пет минути и да бездейства в продължение на деветдесет. Щом чу баба си и дядо си да влизат, веднага слезе долу. Не знаеше как са прекарали родителите му следобеда, но след минута те също дойдоха в кухнята.