Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, мамо, не съм го виждал. Когато се събудих, вече беше станал.
Дори не му се наложи да я лъже. Кристофер наистина не видя брат си сутринта.
Е, премълча някаква си дребна подробност, ала и никой не го попита изрично излизал ли е Хенрик през нощта. Не можеха да упрекнат Кристофер. Все още не.
След десет-петнайсет минути обаче момчето очакваше положението да се промени. Мама Ева ще затегне обръча. Ще се качи при него и ще го разпита по-подробно. Кристофер реши да се възползва от спокойствието в стаята и да се подготви психически за предстоящото изпитание.
Случайно да знаеш нещо, което би обяснило отсъствието на Хенрик, ще попита тя и ще се наложи Кристофер да излъже и следователно да прекрачи границата — същата онази граница, за която говориха в неделя, когато Кристофер седеше на подсъдимата скамейка. Необходимостта да излъже обаче не го притесняваше особено. Какво по-естествено от решението да защити новия, промискуален Хенрик? Двамата се бяха разбрали. Този път щяха да хванат натясно не обичайния заподозрян Кристофер, а Хенрик, и малкият брат изпитваше известно задоволство от наглед съвсем простия, но доста необичаен факт. Хенрик, разбира се, в крайна сметка ще го отнесе здраво, когато се появи, но не и Кристофер. Никой няма да заподозре, че по-малкият брат го е прикривал. Кристофер ще се отърве невредим. Не рискува нищо, ако излъже майка си. Точно обратното: изпълнява дълга си, придържайки се към споразумението си с Хенрик.
Brothers in Arms[22].
И все пак не можеше да не упрекне брат си за безотговорната му постъпка. Иначе съобразителният Хенрик този път бе излязъл през нощта, бе се срещнал с някого, а после… е, Кристофер нямаше никакво желание да се спира на подробностите около срещата, но явно след като двамата са приключили, с каквото там са правили, са легнали да спят и са се успали! „Що за безумна небрежност — ядосваше се наум Кристофер. — Какво ще обясни, като се прибере?“
Хенрик си бе изключил телефона, защото му звъниха над десет пъти през последния час. Включваше се телефонният секретар. Хенрик никога не си изключваше телефона. Кристофер така и не разбра как възрастните си обясняват изчезването му. Татко Лейф подхвърли предположение, че синът му е излязъл да покара ски. Тази негова теория впоследствие претърпя модификация, защото в къщата нямаше никаква ски екипировка — „сигурно е решил просто да потича“ — но снегът навън опроверга и тази вероятност.
Засега в къщата не бе настъпила паника, ала под повърхността къкреше трескава тревога. Кристофер не можеше да прецени положението. Изпратиха го в НГСС, за да разговарят на спокойствие. Бяха се разтревожили, значи. „Освен това — разсъждаваше той, — изчезналите станаха двама.“ Възрастните още не бяха коментирали този въпрос пред него, ала не след дълго вероятно щяха да го направят. Все пак още не знаеха нищо.
„Проклет глупак!“ — изруга наум Кристофер. Никога не бе наричал Хенрик с по-обидна дума. Ала сега се налагаше да лъже майка си в очите заради лудориите на големия си брат! Допреди няколко дни Кристофер никога не би се осмелил да заблуждава мама Ева.
Но щом се налага, ще я излъже хладнокръвно, без да му мигне окото, и, ако трябва, ще повтаря версията си до последна капка кръв. Нали бе обещал на брат си. Кристофер обаче продължаваше да се пита в какво се е забъркал Хенрик и след известно време започна да го стяга под лъжичката.
Всичко това му се струваше плашещо и… тъжно. Какво става с теб, Хенрик, братко?
Кристофер се взираше в тапета, ала там, разбира се, не намери отговор.
— Кристофер, трябва да разберем какво е станало, нали?
— Да.
— Хенрик го няма и не знаем къде е.
Момчето се опита едновременно да кимне и да поклати глава, само и само да си придаде отзивчив вид.
— Изглежда, Хенрик е излязъл рано тази сутрин… — подхвана Ева и понеже синът й не довърши, додаде — … или през нощта.
— Нямам представа. Нищо не съм забелязал нито снощи, нито сутринта. Явно съм спал много дълбоко.
Мама Ева се опита да го прониже със стоманеносивия си поглед, но Кристофер се бе научил да понася лесно тази проверка. Този път не седеше на подсъдимата скамейка, а това облекчаваше значително положението му.
— Нищо ли не ти каза Хенрик?
— За кое?
— Откъде да знам, Кристофер. Споменавал ли е, че възнамерява да излиза?
— Не. Не е споменавал нищо такова.
— Сигурен ли си?
— Разбира се.
— Но на мен ми се струва…
— Да?
— … че не си особено изненадан от отсъствието на брат си. Опитвам се да разбера защо.
22
Brothers in Arms (англ.) — Братя по оръжие. — Бел. прев.