![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
А кой друг? Кристофер наблюдаваше крадешком Хенрик, току-що влязъл в НГСС, и се питаше какви ли още тайни има брат му. А може би Хенрик ще се види със стар приятел и нарочно излъга, че ще излиза с момиче, за да дразни по-малкия си брат? Напълно възможно.
„Все ми е тая — заключи Кристофер. — Изобщо не ми е притрябвал телефонът му.“
И все пак съжали, че не поиска телефона на брат си през деня. Защо не помоли Кристина или дядо си да му дадат за малко един от техните? Татко Лейф и мама Ева оставиха телефоните си вкъщи. Татко Лейф — защото мрази джиесеми, макар работата му да го задължава да ги използва, а мама Ева — за да не я безпокоят по десет пъти на ден нейни колеги от болницата с молба за съвет по време на операция.
„Би било толкова приятно да знам, че и Линда иска да ме види. Толкова приятно…“
Хенрик си легна по тениска и боксерки, без да си събува чорапите.
— Кога ще излизаш? — поинтересува се Кристофер.
— Това не го мисли. Само гледай да не ме издадеш. Може и нищо да не стане.
— А как ще разбереш?
— Скъпи Кристофер, моля те, не мисли за това. В следващия половин час със сигурност ще бъда тук.
Кристофер изгаси лампата от своята страна.
— Добре, брато — съгласи се той. — Забавлявай се. Нищо няма да кажа, разчитай на мен.
— Благодаря, няма да го забравя — увери го Хенрик и изгаси своята лампа.
На Кристофер му стана приятно, че Хенрик му е признателен. Рядко се случваше батко му да му благодари. В интерес на истината, нямаше и за какво. Сега обаче се появи възможност Кристофер да спечели благодарността му. По-малкият реши да се направи на заспал, но да не изпуска брат си от очи. Обърна прекалено голямата и твърда възглавница.
Ала когато двайсет минути по-късно Хенрик Грунт излезе на пръсти от стаята, Кристофер вече спеше сладко и сънуваше, че кара велосипед с две седалки с Линда Гранберг. Тя седи отпред, а той — отзад. Голото й дупе се поклаща и танцува пред очите му. Животът е прекрасен…
— Хенрик нещо не ми харесва — отбеляза Ева. — Усещам някакво напрежение.
— Хенрик ли? — промърмори Лейф, натикан в своята половина от леглото. — Да не говориш за Кристофер?
— Не. Щом казвам Хенрик, значи говоря за Хенрик.
— Права си. И кое те притеснява?
— Не знам. Просто нещо не е наред. Струва ми се променен. Питам се дали не крие от нас някоя случка от Упсала. Не забелязваш ли… някаква промяна у него?
— Не — съвсем простодушно призна Лейф. — Явно ми е убягнала. Но имам чувството, че Роберт здравата е загазил.
Ева посрещна репликата с мълчание. Лейф се чудеше дали си струва да сложи ръка върху бедрото й. Сякаш не беше добра идея. Ева не беше пила алкохол, а и изглеждаше изнервена. Лейф, от своя страна, си бе пийнал малко и не се чувстваше особено изморен.
Да, но през този месец вече правиха веднъж секс.
— Да запалим ли лампата? — попита той ей така, без да мисли. Всъщност защо да палят лампата? За да хвърли светлина върху терзанията на Хенрик ли? Или върху изчезването на Роберт? Или върху всичко случващо се?
— Защо? — изненада се и Ева. — Наближава един.
— Знам. Оттеглям предложението. Къде според теб се намира сега Роберт?
— Прав си — отсече Ева след няколко секунди.
— За кое? — попита Лейф с неподправено учудване. — Не те разбирам.
— За жената — въздъхна тя. — Нали спомена, че сигурно е отишъл при някоя жена. Съгласна съм. Теорията ти звучи доста правдоподобно. Роберт е отишъл при някоя стара любов.
— Хм — изсумтя Лейф Грунт и предпазливо сложи длан върху бедрото на жена си.
Опитът се провали. „Две правилни хипотези в рамките на един и същ ден“ — доволно обобщи той и се изсмя в тъмното.
— Какво смешно има? — раздразнено попита Ева. — Ако намираш нещо забавно в ситуацията, моля да го споделиш с мен.
— Споделената радост е половин мъка — заяви Лейф и се обърна към стената. — Нищо, просто нещо ме погъделичка в носа. Хайде да поспим, пък утре ще видим.
„Омъжила съм се за пълен идиот — помисли си Ева. — Ама сама си го избрах.“
Или не?
Пътищата не се оказаха толкова лесно проходими и достъпни, както се надяваше Якоб Вилниус. Отне му повече от час да измине първите седем мили. Изпревари два снегорина.
Не че това беше лошо. Якоб обичаше да пътува сам, особено нощем. Мерцедесът вървеше като стрела, а в купето звучеше диск на джазовия пианист Телониъс Монк. Якоб мислеше за Кристина. Напоследък се бе притеснил за връзката им, но вече се успокои. От няколко седмици не бяха правили секс. Това не го тревожеше, защото имаше обяснение — Кристина беше неразположена. А миналата нощ се любиха. Защо се сети за такава остаряла дума — „любиха се“? Е, приятните неща имат много наименования. Кристина отдавна — още отпреди раждането на Келвин — не му се бе отдавала с такава страст. А преди час, когато се разделиха пред хотела, по погледа й разбра, че пак иска да се люби с него.