Защото вярваш в любовта

Ферис се предаде. Повикаха Евърет от стаичката му над обора и го помолиха да приготви каручката, която използваха за пренасяне на покъщнина. Ратаят покри дъното с мека слама, Елспет донесе одеяла, а Катрин събра в чантата си превръзки и лекарства. Вместо да се качи на каручката, тя облече бричовете си, които беше носила в Испания, и яхна Цезар, коня на Колин.

Когато минаха през Намюрската порта, тя разпита Уил за съдбата на другите си приятели. Той не знаеше нищо за Майкъл и Кенет, които бяха в пехотата, но беше добре информиран за кавалерийските полкове. Броят на загиналите беше ужасяващ. Много мъже, които Катрин познаваше от години, бяха мъртви или тежко ранени. Съюзниците бяха извоювали победа, но цената беше твърде висока.

Пътят минаваше през гъста гора. В нормално време минаването би било прекрасно, но щом наближиха селото Ватерло, пътят се задръсти от коли, мъртви коне и разпръснат багаж. За щастие каручката беше малка и мина през пролуките.

Стигнаха до целта чак след полунощ. Катрин остави Евърет при каручката и конете и последва Ферис към къщата, където беше устроен лазарет. Видя безформената купчина до вратата и потръпна: десетки ампутирани ръце и крака.

От стаите долитаха приглушени стонове, смесени със задавени викове. Катрин хвърли бърз поглед в салона отляво и видя, че масата за хранене е превърната в операционна маса и намръщеният доктор Хюм се е навел над мятащо се тяло.

Ферис я отведе в страничната стая, където лежеше Чарлз. Капитанът беше в съзнание и явно страдаше от силни болки. Като я видя, попита дрезгаво:

— Какво правиш тук, Катрин?

— Замествам Ан. Тъй като изходът от битката изглеждаше несигурен, лорд Халдоран предложи да отведе Ан и децата в Антверпен, докато опасността отмине. Обещах й да се погрижа за теб, ако се наложи. Това означава и една целувка, макар и не така нежна като нейната. — Тя се наведе към него и докосна с устни челото му. — Дойдох да те отведа вкъщи.

Чарлз се усмихна едва-едва.

— С радост ще си дойда с теб. Но първо трябва да ме оперират. Щом отсекат ръката ми, ще потеглим.

Той затвори очи, тя огледа напрегнатото му лице и кимна доволно. Ръката трябваше да бъде ампутирана, но ако не се появеше инфекция, Чарлз щеше да живее.

— Чуй, Ферис — обърна се тя към ординареца, — тъй като ще прекараме известно време тук, най-добре е да си потърсиш местенце, където да поспиш.

Момъкът потърка лицето си и размаза чернилката от барута.

— Права сте, мадам. В съседното помещение има свободно ъгълче. Събудете ме, щом стане време за тръгване.

След няколко минути пресекващ глас помоли:

— Мадам, бихте ли… бихте ли ми дали малко вода? — Заговорилият беше знаменосецът от съседния сламеник. Главата му беше превързана, рамото също. Изглеждаше ужасно млад.

— Разбира се. — Катрин тръгна да търси стомна вода и чаша и ги намери в кухнята. Момчето прие водата с благодарност. Катрин тъкмо се беше навела над един войник в другия край на стаята, когато чу развеселения глас на Колин: