Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Ще дойде ден, предрече той, когато Тъндър и Сторм ще проглушат небесата с мощта на вплетените си една в друга души.
Следващият ден бе неделя и Сторм спа до късно. Когато се събуди, Грейди го нямаше. Тя поразтреби къщата, като си набелязваше какво е нужно, за да направи жилището му по-уютно. Той се върна по здрач с фургона и конете, оцелели от пожара, и разни предмети, изровени от пепелта. Сред тях беше и поставена в рамка сватбена снимка на Сторм и Бъди, измъкната от разкривен метален сандък. Това беше спомен, който Сторм щеше винаги да цени. За лош късмет, от дрехите й не бе останало нищо и за сватбата се наложи да облече същия костюм, с който ходи на танците.
В понеделник сутринта отидоха в Гътри с фургона. Лицето на Сторм беше тържествено и притеснено, Грейди бе замислен. Декември безмилостно настъпваше и те се бореха с пронизващия вятър. Небето бе сиво и тънка снежна покривка застилаше замръзналата земя. Пътуваха мълчаливо, само от време на време отронваха по някоя дума. И двамата размишляваха над неясното бъдеще, което ги очакваше с почти непознат партньор. Все пак и двамата биха признали, поне пред себе си, че помежду им съществува привличане, достатъчно да възпламени въздуха наоколо.
Лесно намериха проповедника и макар добрият човечец да бе някак стреснат от молбата им — същият свещеник бе присъствал и на погребението на Бъди — охотно се съгласи да ги ожени. Бракосъчетанието бе извършено в дома на проповедника, а свидетел им стана съпругата му. Когато си тръгнаха, той изумено поклати глава, убеден, че младата жена се бе омъжила за човек, чиято ловкост с оръжието му предрича жестока смърт. А пък и той явно бе дивак без особена представа за живота на белите.
— Този брак е обречен на провал, Марта — каза свещеникът на съпругата си, докато проследяваха с поглед отдалечаващите се с фургона младоженци. Пламъчето в очите на Марта обаче говореше друго.
— Не бъди толкова сигурен, скъпи — рече тя.
— Хм. Трябва да си видяла нещо, което аз не съм забелязал.
Марта само се усмихна загадъчно и остави съпруга си да размишлява върху неразгадаемата женска природа.
Сторм все още беше като вцепенена от шеметните събития през последните дни и не чувстваше нищо. Беше омъжена до края на живота си за човек, който разсъждава и действа като индианец. Все още обмисляше основанията за решението си, когато Грейди спря фургона срещу колониала.
— Имаш нужда от дрехи и разни неща за дома. Знам, че за жените това е важно. През краткия ни съвместен живот Лятното небе много се гордееше с дома си. Купи си всичко, каквото ти трябва, за моя сметка.
Сторм обърна глава да го погледне. Надяваше се, че няма цял живот да я сравнява с голямата си любов Лятното небе.
— Имаш ли пари?
— Достатъчно да се облечеш прилично и да обзаведем къщата, както ти харесва. Зная, че домът ми не е толкова хубав, колкото беше твоят, но не смятах да се женя пак.
Сторм пропусна последното край ушите си. Звучеше така, сякаш съжалява, че са се оженили.
— Искам да свърша някои неща, преди да тръгнем към къщи. Ти прави каквото искаш. Когато се върна ще отидем до дирекцията по земята. Трябва да си смениш името в регистрите. Сега се казваш Сторм Страйкър, вече не си вдовицата Кенеди.
„Няма нужда да ми го напомня“ — мрачно си помисли Сторм, докато Грейди й помагаше да слезе от фургона. Нима може дори за миг да забрави, че е омъжена за такъв мъжкар, така вълнуващ физически и толкова изкусителен?
Грейди я проследи как влиза в магазина и решително обърна фургона. Впрочем той си имаше работа и не му се искаше Сторм да му се пречка в краката. Първо се отби при шерифа, където съобщи за умишлените пожари и представи доказателство в подкрепа на твърденията си.
Шерифът попита:
— Имате ли представа кой го е извършил, господин Страйкър?
— Явно някой, който иска да получи парцела на госпожа Кенеди — отговори Грейди, — и се е надявал да я изплаши така, че да го продаде. Понеже нямам доказателства, няма да спомена имена, но и двамата знаем кой се готви да изкупи парцелите в земята на Чероките.
Шерифът Данвил потърка брадичка и замислено погледна Грейди.
— Ще разпитам наоколо и ще си държа очите и ушите отворени. Но ако имаме предвид един и същи човек, съмнявам се, че ще успеем да го свържем с пожара. Той е доста ловък. Знаете ли, че откри фирма в града?
— Каква фирма? — Грейди не можеше да си представи Нат Търнър зает с нещо законно.
— Не знам точно, но той сам се нарича пълномощник по инвестициите.
— Май трябва да навестя нашия приятел.
— Няма да търпя неприятности, Страйкър — предупреди Данвил. — Нека законът се погрижи за него. Градът още не се е успокоил от инциденти, причинени наскоро от теб. Обзалагам се, че и вдовицата Кенеди едва ли е забравила. Винаги ли те съпътстват неприятности?