Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
15 декември, петък
Денис и Ала все още са у нас, защото с „Европейски“ нещо не се получи — дали заради бизнеса или защото са затворили хотела за ремонт. От разказите на Денис разбрах, че бизнесът на нашите хора от чужбина с нашите хора, останали в Русия, е много деликатна работа. Отношенията между бившите наши и просто нашите са сложни, защото бившите наши искат да заменят изгодно запасите от недрата на руската земя за разни дрънкулки, а просто нашите се разкъсват между традиционно почтителното отношение към чужденците и недоверието към бившите наши, защото те не са истински чужденци. Бившите наши искат да докажат, че те са истински, дори много по-истински, от останалите, и се обличат с най-скъпото, и се правят, че са забравили „как беше това на руски“. Денис не е такъв, той е страшно мил, а заради тази сложна ситуация и не живее в „Европейски“.
Всеки ден Денис е толкова разстроен заради бизнеса, че по половин ден пие чай в кухнята, а щом Мурка си дойде от училище, излиза по работа. Затова тази сутрин, преди да тръгна за университета, реших да си поговоря откровено, по женски, с Ала — да й кажа, че Денис е невнимателен към Мурка и че тя трябва да се намеси. На Ала ще й е приятно да чувства, че е важна, че всичко зависи от нея, включително и семейният мир.
— Според мен Мурка тъгува — подхванах издалече.
В отговор Ала ми разказа какво вкусно месо са им сервирали вчера в ресторанта.
— Представяш ли си, двама келнери го поляха с конячен спирт… — замечтано обясни тя.
— И мене вчера ме поляха със сок в стола на университета — отвърнах аз и тръгнах да търся Денис.
Случайно го хванах между банята и кухнята и с хладен като на Снежната кралица глас му напомних, че има дъщеря Мура.
— Целия ден ще тичам по работа — каза Денис.
— И Мура ще тича с теб. А Ала може да навести остарелите си роднини, все някой й е останал — твърдо отсякох аз и си тръгнах доволна, че така успешно уредих личния живот на Мура с баща й и че в семейството отново тържествуват мир, любов и дъвка.
Изнесох лекция на ужасно скучна и абсолютно безполезна тема — за екстроцепцията и интроцепцията. При думите „Резултат от усещанията е възникването на сензорен образ“ се заразих с прозявките на аудиторията. Прозявах се и се прозявах, без въобще да мога да се спра. Помислих и започнах да разказвам за усещанията на бебетата. Нали студентите все някога ще имат деца, така че не е излишно да знаят предварително, че от сутрин до вечер трябва галят и милват децата си, за да не израснат агресивни личности или дори истински разбойници. Казах им да прочетат сами за сензорния образ, когато имат настроение.
Денис с Ала и Мурка се прибраха в дванайсет през нощта. Мурка с подозрително горда и нагла усмивчица грабна от бюфета бутилката с мартини и се усамоти с нея в стаята си, откъдето след миг чухме плача й.
Денис и Ала като две притихнали мишки седяха в кухнята, а аз стоях пред Мурината врата. Какво да правя? Да извикам бърза помощ, пожарната, спешна психологическа помощ, да се обадя на мама? КАКВО ДА ПРАВЯ С ДЕТЕТО?! Нима ще се наложи да вляза при Мура без разрешение?
Най-сетне Мура промърмори „влизай“ и ние с Лев Евгенич се втурнахме в стаята й. Мура я нямаше. Ужасена, изтичах до прозореца и кой знае защо, започнах да дърпам дръжката, за да го отворя. (Казвах на Ирина Андреевна, че уплътняването на прозорците е предвидено за май, а тя все пак напъха в процепите стари чорапогащници, като че ли сме в каменния век. Сега ще трябва да раздера лепенките…) Не се оказа толкова страшно — Мура просто се беше заровила в купчината дрехи и докато се мъчех да затворя прозореца (а навън е мразовито), Лев Евгенич я откри. Пийнала доста много от бутилката, Мура заговори с жално гласче.
Горката ми дъщеря, днес наистина й е дошло много.
1. Прекарала като мека играчка два часа и тринайсет минути на задната седалка на колата. До баща й седял негов бизнес партньор, дебел спортно облечен чичко с лачени обувки. Мура не успяла да се включи и с една дума в разговора им.
— Кьде е татко? — разтревожи се Мурка, — сега ще каже, че се оплаквам.
— Не се безпокои, баща ти подслушва пред вратата — успокоих дъщеря си.
— Този чичо с лачените обувки ми беше много важен делови партньор! — извика Денис иззад вратата…
2. Отишли в някаква фирма на улица „Некрасов“ и татко й казал — изчакай една минута в градинката. И я забравил в тази градинка за един час и шестнайсет минути.