Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Денят се оказа прекалено психологически — вкъщи се наложи да обяснявам на Мура, че големите Романовци могат да имат и по-важни дела от пътуването до Финландия.
— И какво, това между вас сериозно ли е? Да не би да се омъжиш за него?
— Може и да се омъжа — отвърнах, без изобщо да съобразявам от умора.
— Само ако ме вземе в телевизията — свадливо каза Мура.
На заспиване си помислих: да не забравя да помоля Роман да я включи в някой конкурс за модели или в някое шоу… Спя…
Събуди ме телефонът — Денис просто ме измъкна от съня, вдругиден пристига. Извика на телефона и Мура и я попита какво да й донесе. Мурка си пожела червена поличка, синя блузка и на всяка цена кариран каскет. Или синя пола, карирана блузка… спя…
9 декември, събота
Днес са изборите за Думата, затова сутринта направих собствено проучване на електората на базата на нашата университетска охрана. Бодигардът ще гласува за комунистите, защото със Зюганов са земляци, и двамата са от Орел.
А всичките ни преподаватели гласуват за десните.
Като си тръгвах от университета, се случи нещо ужасно, смразяващо кръвта! Бодигардът ме спря на вратата, като дръпна чантата ми и интимно ме затисна в ъгъла.
— Трябва да се опознаем по-отблизо! — промърмори той и ми пъхна в ръката някакво листче.
Листчето се оказа избирателна листовка от миналата година и от нея личеше, че тогава бодигардът е бил предложен за депутат от десните.
В случай, че бъде избран, охранителят предлагаше:
1. Да се подобрят условията за живот на хората в комунални квартири (как ли смяташе да го направи?).
2. Да се отстояват правата на пенсионерите (е, това вече е откровена лъжа, видях с очите си как той не пускаше на работа най-възрастната ни преподавателка от катедрата по чужди езици само защото си била забравила пропуска).
3. Да се засили опазването на реда (това го може — има кобур, макар че целият университет знае, че е празен)
Виж ти каква била работата! Отначало охранителят ни е бил издигнат от десните, след това е решил, че Явлински е въздух под налягане и е преминал към комунистите! Значи на бодигарда всичко да му е позволено, а аз да не мога да гласувам за „Единна Русия“?! Това е безобразие и нарушаване на правата ми.
А много ми се иска да гласувам за „Единна Русия“. Харесват ми тези чичковци с хубави костюми и сериозни лица с изключение на един министър с физиономия на маниак, харесва ми и да се идентифицирам със силна власт. На никого няма да кажа, че дълбоко в душата си мечтая за силна ръка (мъжка). Но ми се налага да гласувам за десните, че иначе мама и др. ще ме изключат от либералните сили.
Много ми е мъчно. Студентите изобщо не се вълнуват от изборите и ако не смятам бодигарда, в университета нямам нито един познат, който да иска да гласува за „Единна Русия“, освен самата аз — тайната почитателка на Путин, идеята за държавността и хубавите костюми…
…При това след последния звънец Гарантът на Конституцията ме носеше на ръце из аулата на четвъртия етаж, а аз звънях с камбанка… Е, това не се случва наистина, но нали би могло да се случи?!
Странна смесица от всеобщото безразличие на младежта и голямото вълнение на възрастните хора има на моята собствена територия.
До три през нощта гледах изборите в странна компания — мама, Альона и Никита, Олга и Вася (засега продължава периодът на Вася), Ирка-хамстера и Пьотър Иванич, не знам защо дойде и Плешивия.
На едната страна на масата (до сармичките) се бяха разположили либералните сили, към които спадат мама, Олга и присламчилият се към тях Пьотър Иванич. Либералните сили бяха потънали в скръб заради позорния провал на десните.
Непрекъснато звъняха роднини и познати от университета, които констатираха със задгробни гласове: „Загубихме“, „полицейска държава“, „манипулирана Дума“. Ужас, позор! Сигурно заради мен десните не можаха да съберат гласове и да влязат в Думата…
От другата страна на масата (до бонбонте „Мишка на север“ и сладкото от ягоди) бяха седнали привържениците на партията „Единна Русия“:
1. Вася.
2. Всички останали.
Самата аз бях от страната на сармите, защото се числя към либералните сили, но понякога минавах на страната на ягодовото сладко.
Смятам, че десните ще сърбат каквото са си надробили — ЗАЩО не мислят за народа, опиянени от интелекта си, и издигнаха като централна фигура на изборите Чубайс — народът го мрази още от времето на приватизацията, която не беше за всички?
Знам какво ще ми отговорят либ. сили — че те работят за друг електорат, по-конкретно за мен. Е, добре, аз да кажем съм с тях, от страната на сармите, но къде изтърваха останалия си електорат? Къде е той, защо не гласува за Хамада и Чубайс, Явлински и Немцов?