Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Забележка. Удоволствието е леко помрачено от неудобството, че аз се излежавам в леглото, а тя — не, но може да пробвам да погледна на проблема от друга гледна точка:
1. Откакто свят светува, някой е ходил да купи списание „Градът“, а някой го е чел.
2. Ирина Андреевна не може да прави нищо друго, а аз й давам възможност да печели пари с това, което умее да прави, а по-конкретно с пърженето на гумени бухти.
3. Не съм някоя безделница, а от сутрин до вечер сея разумното, доброто, вечното.
4. Все пак нали мога в единствения си случаен почивен ден с вечерна лекция и две консултации да се потьркалям в леглото с чаша кафе, но без угризения на съвестта?! Още повече, че след малко ставам.
5. Не знам защо, но въпреки всичко ми е неудобно.
Станах, без дори да си прочета списанието. Това неудобство е глупаво наследство от съветските времена, когато се смяташе, че колкото повече миеш пода, толкова по-достоен човек си. Дори ако си професор или научен работник, все пак в свободното си от науката време трябва постоянно да миеш пода и т.н. И в училище имахме трудово възпитание и аз лично съм била дежурна и съм мила пода в коридорите. Сега не мога да си представя какво би ме накарало да грабна отвратителния, миризлив училищен парцал.
Ирина Андреевна е много тактична библиотекарка: чисти къщата, а аз не чувам никакви неприятни звуци от рода на шума от прахосмукачката. Намерих я в кухнята, седеше си кротичко и четеше Джейн Остин. Вдигна глава, похвали библиотеката ми и продължи да си чете.
Преди да изляза, си поговорихме малко за литература. Джейн Остин е любимата й писателка. Случих на домашна помощничка. Рядко можеш да срещнеш човек, който да обожава Джейн Остин като мен. Обсъдихме колко е идеална, съвършена, безподобна, особено в „Гордост и предразсъдъци“ с Колин Фърт в главната роля.
Натъпках се с гумени бухти под строгия поглед на Ирина Андреевна и тръгнах за вечерната лекция в университета. Като се приближавах към аудиторията (малко закъс нях), чух как студентите в коридора викаха:
— Нека останем за психологията, лелката не говори скучно, а после ще отидем вкъщи!
Хм, „лелката“ съм аз…
След лекцията нарочно наблюдавах — наистина мнозина си отидоха. Значи са дошли да чуят именно мен, ура, ура!! Ха-ха-ха, хо-хо-хо! Много съм щастлива.
У дома се изясни, че денят е бил щастлив и за Мура — отначало евакуирали цялото училище заради обаждане за бомба, освен това — като върви, върви! — точно у нас угаснал токът. Под прикритието на мрака Лев Евгенич изял храната на Сава Игнатич, а Мурка не си научила уроците, ровила се в гардероба ми и си присвоила любимия ми черен пуловер. После двете с Мура пяхме на свещи песни от топ 20.
17 декември, неделя
В шест сутринта закарахме Денис и Ала до летището. Преди да излезем от къщи, аз се усмихнах мило на Ала и пъхнах на Денис плик с пола и каскет, за да го подари на Мурка.
От летището се прибрахме в мълчание. Мурка дремеше, а аз си мислех — нима мъжът обича по-малко детето, с което не живее?
Реших да използвам за пример някои от приятелите си.
№ 1. Не е виждал детето си цяла година, а живее само на няколко спирки на метрото. Има уважителна причина — бившата му жена казала, че не иска да го вижда повече и че ще намери по-добър баща за детето си.
№ 2. В първите седмици след развода си винаги ходеше на гости със сина си, а после изведнъж престана. Има уважителна причина — бившата му жена му казала, че е неудачник и им е провалил живота — и нейния, и на сина й.
№ 3. Нито веднъж не е дал никакви пари за издръжка. Има уважителна причина — бившата му жена казала, че той изкарва много малко и те ще се оправят и без жалките му копейки.
И всички те съвсем не са някаква шайка вампири, а нормални хора с интелигентни професии и средно ниво на обидчивост…
Излиза, че тези мъже обичат децата си, но могат да не ги виждат дълго и пак да са си добре… За нищо на света не искам да повярвам в тази истина, затова ще затворя очи (мислено, все пак съм на волана) и ще си помисля, че тази истина не е истина.
Но щом мислено затворих очи, ме осени психологическо откритие (много учени също са направили великите си открития насън или под дърво, или в някакъв друг тип унес). Най-важното откритие в нашия век на повсеместни разводи! Може би то ще спаси света от пълното забравяне на децата от бащите им.
Откритието е: щом мъжете имат толкова лоша памет спрямо децата си, бившите съпруги трябва да се задължат да поддържат приятелски отношения с бившите си съпрузи! И да говорят на бившите си мъже — синът ти е толкова способен, метнал се е на тебе, а виж дъщеря си… тя ти е одрала кожата, толкова е красива…