Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
След десет минути Олга се обади пак:
— Не, все пак геният е за предпочитане пред обикновения шофьор…
— Но самата ти предпочиташ продукти за една седмица, колкото да танцуваш фламенко на гладен стомах — възразих аз и наистина смятам така.
— Не наливай масло в огъня — рече Олга и затвори.
Възможно ли е всичко това да са все последствия от една кратка среща с Роман?
Много исках да изчистя вкъщи, но не успях, защото поприказвах още малко по телефона, а после реших да препрочета „Сага за Форсайтови“, а всички знаят, че тази книга е много дебела, пък и домашната помощничка дойде по-рано — в два следобед.
Отворих вратата и… о, ужас! Пред мен стоеше Ирина Андреевна, дама на около петдесет години, интелигентна, с очила и шапка с воалетка. Нима ще трябва да й казвам със строг господарски тон: „Изчистете тук, моля, ако не ви затруднява, и много ви моля, ако сте в настроение, направете бульон.“
Ирина Андреевна обеща да остане до вечерта, категорично отказа да се обръща към Лев Евгенич и Сава Игнатич по име и бащино име, сети се защо в хладилника мирише (оказа се, че в него е топъл пролетен ден с температура 18 градуса), набеляза си да свари бульон, да задуши кокошка и да направи бухти. Аз тръгнах, днес имам тежък ден — лекция и две консултации една след друга, в четири и в пет, после един час почивка и още трима записани за вечерта. А още от сутринта съм уморена.
…Дотичах вкъщи преди вечерните консултации. Все пак никак не е леко непрекъснато да си пред хора, ако не забравяме, че освен това давам и консултации. Днес ми се паднаха някакви клиенти вампири. В началото искаха да изсмучат от мен всичко мое, а после да сложат в мен всичко свое, и аз почувствах, че ако не полежа поне малко завита презглава, и на мен ще ми трябва психолог, а може би и психиатър.
Навих си часовника и легнах облечена — за всеки случай, ако случайно заспя и се наложи да тичам до салона в последния момент. Щастие е никой да не говори с тебе.
— Направила съм бухти. Искате ли?
О, по дяволите, Ирина Андреевна! Дали е удобно кажа да чука? Току-виж си помисли, че това е само защото е прислужничка, а мама ме помоли тя в никакъв случай да не се сеща…
— Благодаря, Ирина Андреевна, много благодаря, малко ще си полежа, имам само половин час… Много ви благодаря — казах с изтънял и срамежлив гласец на Много Добро Момиче.
— Много са вкусни! Ей сега ще ви донеса!
Донесе. Господи, на какво прилича това! Не искам бухтите й и направо физически ми прилошава, като стои над мен. Но няма да стана от леглото, няма го майстора, че току-виж види, че лежа с панталон и пуловер, и почне да се кара.
Ирина Андреевна стоеше над мен като някой надзирател.
— Как е, вкусно ли е?
Кимнах, като едва преглъщах големите хапки. Това наистина бяха бухти, но не въздушни като на мама, а направо гумени. От друга страна, гумени, но все пак бухти…
— Яж, яж, а аз ще те погледам. — Ирина Андреевна се настани във фотьойла срещу леглото ми. А аз лежах като ненормална и се давех с бухтите под погледа й, докато ми разказваше целия си живот.
Този крайно тежък ден приключи с клиентка, която идваше за втори път. Мадамата с безкрайните тъжни крака ме посети преди седмица. Ако се изтегне на „Невски проспект“, краката й ще започват при Адмиралтейството и ще свършват до Площада на Въстанието… А коленете й ще са до Аничковия мост!
Ще запиша накратко.
Проблем на момичето: как да накара един младеж да се ожени за нея.
Оплакване: постарала се е, както съм я посъветвала миналия път, а той не се оженил, дори обратното: скъсал с нея.
Зададено
1. Да не настоява за любовни думи.
2. Да занесе в дома на младежа нещо, което да му напомня за нея.
3. След секс да се разтъжи, а когато той я попита: „Какво има?“, печално да се усмихне и да каже: „Всичко е на ред“
4. Когато е при него, да носи нещо негово: риза или връзка.
5. Да забрави в дома му нещо малко от облеклото си, например шалче или кърпичка, etc.
Изпълнено
1. Казала му: „Обичам те, но не отговаряй и без това знам какво чувстваш.“
2. Занесла саксия и му казала, че ако цветето умре и техните отношения ще умрат. Искала да ходи всеки ден да си полива цветето, но младежът не я пуснал.
3. След секса се разплакала, а следващия път плакала и по време на секса.
4. Взела си за вкъщи двата му любими пуловера.
5. Забравила в дома му сутиена си, а младежът се оказал женен.
Наложи се да остана двайсет минути повече. Докато успокоявах момичето и се кълнях, че всичко все още й предстои, съчиних пословицата: „Дълъг крак, къс ум.“