Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Мура, ти си глупаче, баща ти те обожава — вметнах аз.
Мура се съгласи, че баща й е много зает с бизнес ангел, и дълго седяхме на леглото й, но не си говорехме нищо особено, просто всички по ред (освен Ала) отпивахме по глътка мартини и се смеехме.
Ако мама разбере, че Мурка е пила с нас мартини, ще ме убие!
Мурка заспа, Ала също отиде да си легне, а аз реших да се съсредоточа и да си представя, че пред мен не е Денис, а клиент, дошъл за консултация, и с тих психологически глас да му обясня всичко за дъщеря му. Че каскетът, който толкова искаше, е каскет само на пръв поглед, а всъщност е символ на любов. Аха, мисли си Мурка, щом му се свиди за каскета, значи не ме обича! И настоятелно иска да получи каскета като доказателство за бащината любов.
— Разбираш ли ме? — попитах го преднамерено меко.
— Не съм луд, а и ти не си лекар в психиатрия! — избухна Денис, и аз, за да потвърдя, че не съм луда, тоест не съм лекар, започнах да викам: „А ти… ти… ти…!“
Вярно, че виках, шепнейки, защото утре Мура трябва да ходи на училище, а и на Ала в нейното положение й е нужен продължителен и спокоен сън.
— И повече да не съм видяла такова нещо! Не искам детето ми да се разстройва! — заплашително завърших, след като се навиках на воля.
Денис кимна. Между близки хора винаги става така: не е важно кой е загубил контрол и крещи обиди — когато се умори да вика, можете пак да сте близки. Още по-маловажно е, че това винаги съм аз.
След този хубав скандал разговорът за плащането на частните уроци на Мурка мина леко. Денис въртеше очи, викаше по инерция, че няма пари, но беше ясно, че вече е свикнал с тази мисъл и вече вижда Мурка с бормашина в ръка.
После той елегантно премина от Мура към собствените си проблеми — оплака се от бизнес партньорите си, от липсата на достойна за него среда за общуване, от Германия (абсолютно невъзможно е да се живее), от Питер (не успели да купят на Ала овчите пантофки), и аз почти започнах да го съжалявам. Особено за това, че е прекалено едър мъж в сравнение с детските си навици и вечно си мечтае да отслабне, а не може без сладолед със сладко.
Все пак е странно, че сега Денис е с Ала. Не мисля, че той мечтае за мен нощем както в отминалите времена, но съм свикнала да смятам, че съм голямата любов в живота му. Ами ако вече не съм голямата любов, а просто бившата любов? Дори да е така, все пак имаме някои общи неща — Мура, младостта и прочие. Когато баща ми умря, Денис беше до мен, после почина майка му, тогава аз бях до него.
Дълго не можах да заспя, защото ми беше жал за всички. За Мура, защото не е сигурна в себе си. За мама… винаги ще се намери за какво да ти стане жал за майка ти. За Денис — живее в чужда страна без Мура. За Ала — не успя да си купи пантофите от овча кожа. За себе си — а за мене ми е жал направо до сълзи…
Все пак съм психолог и знам — ако човек се чувства зле, трябва да застане пред огледалото и да каже на глас: „Аз съм много красива, всичко върви прекрасно!“ Да изброиш какво именно, и най-важното — да се усмихваш непрекъснато!
Според правилата това трябва да става сутрин, преди да навлезеш в света, но няма значение, ще го направя и преди да заспя, дори е по-добре.
Изправих се пред огледалото по пижама, полюбувах на разплаканото си подпухнало лице и високо и ясно произнесох:
— Аз съм много красива. (Не вярвам!) При мен всичко е прекрасно! Мурка е най-доброто момиче на света. Пъпчивият хлапак е идиот. А на Денис и без Мурка не му е зле. И на Ала ще й купя овчи пантофи.
Нищо не се получи, плачех и ми беше още по-мъчно за всички, особено за самата мен.
16 декември, събота
Сутрините винаги ми носят две новини, едната е лоша — че трябва да ставам, а другата е хубава — всичко лошо от вчера сутринта ми се струва розово и прекрасно! Още повече, че днес денят ми е свободен — имам само две консултации в салона и една вечерна лекция. Освен това дойде и Ирина Андреевна и окончателно ме сдобри с живота.
По какво се различава животът с Ирина Андреевна от живота без нея (ако не трябва да тичам за лекции още от сутринта)?
1. Без Ирина Андреевна: ставам рано, със зверски неразбудена физиономия разхождам Лев Евгенич. (Не се знае кой от нас сутрин прилича повече на животно — той или аз.) По пътя купувам списание „Градът“, вкъщи правя закуска на Мура и животинките и после изтощено се излягам с чашка кафе и списание „Градът“.
2. С Ирина Андреевна: докато Ирина Андреевна и Лев Евгенич се разхождат (а те обичат да се разхождат дълго), си правя кафе. Измъквам от ръцете на Ирина Андреевна купеното от нея списание „Градът“ и моментално се пъхам обратно в леглото.