Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Не беше за час и шестнайсет минути! Беше не повече от час… — прокоментира Денис, който все още подпираше вратата.
3. Продължили по бизнес дела и таткото свалил Мура до „Макдоналдс“ — трябвала й тоалетна. Мура се върнала, а от колата с баща й и бизнеспартньора му нямало и следа.
— Какво толкова е станало?! Татко се заговорил с партньора си, а в това време светнало зелено и татко, без да иска, потеглил! Огледал се след половин час! Мура я нямало! Една пораснала дъщеря трябва да предупреждава, че я няма в колата! — сприхаво се обади зад вратата Денис.
Впрочем Мура в това време стояла на тротоара и се безпокояла, че баща й е отвлечен от космически пришълци. И се надявала, че ако пришълците го върнат, двамата ще отидат в някое кафене, а дори и да не отидат, баща й все пак ще й покаже човешкото си лице и най-после ще види, че това е тя — Мура. И ще я попита — как си, дъще, как си, Мура? И може би дори ще успее да го заведе в някой магазин и Мура ще се фръцка пред него с червената си поличка и карираното си каскетче, а той ще й каже; много ти отива този каскет, дъщеричке!
Но на плахия й намек Денис отвърна, че скоро свършва руските пари, а Ала трябва да си купи и пантофи от овча кожа, защото в Германия ги няма.
— На него всичко му се свиди, щом е за мен — нареждаше Мура, размазвайки сълзите си с мърлявите си лапички с изгризани нокти.
— Мура, обличай се бързо, да отидем да купим тоя каскет, и полата ще купим! — плачливо каза Денис.
Мура печално поклати глава — няма нужда… нищо не ми трябва… още повече, че магазините вече са затворени…
Върнах Денис в кухнята и започнах да утешавам Мурка.
— Мурка, не си права! Татко ти те обича, просто не му се мотаеш всеки ден пред очите и е отвикнал. Разбираш ли, той си е такъв — много е добър, просто живее небрежно… Обича те както може. От всеки човек можеш да получиш само това, което можеш да получиш.
Мура учудено подсмръкна и се умисли, а аз, окрилена от успеха, изпаднах в педагогически амок и започнах да й давам примери от литературата.
— Спомняш ли си, че Чехов е казал — ако са ви налели кафе, не трябва да търсите в него бира. Или някаква друга напитка. Като стана дума за напитки, и аз ще си пийна мартини.
Но Мура не си спомняше Чехов.
— И Ала няма хитър план как да те отдели от баща ти, тя просто иска да постои с тебе, обича те!…
Когато повторих думата „обича“ в различни вариации поне двеста пъти, Мурка се успокои и дори се развесели, а може би и алкохолът я хвана.
А след това имахме учудващо хубава вечер: ние, цялото семейство, с Денис, Ала, Лев Евгенич и Сава Игнатич се разположихме на Муриното легло и Мурка ни разказа какъв нечовешки кошмар е преживяла на училищната вечер миналата събота, уж не искаше да разказва, но след като всички се събрахме на леглото й…
Оше преди да започне историята си, Мура тъничко захленчи, точно като Лев Евгенич в ранното му детство, когато тъкмо се е затоплил под нечия възглавница, и хоп — изгонят го!
— Какво е станало, Мура, какво?!! — попитах я с трагичния тон на мама.
Като простенваше и не забравяше да отпие от бутилката, Мура ни съобщи, че миналата събота е ходила на училищна дискотека. И там едно изключително важно за Мура момче като напук танцувало с други момичета, с всички, освен с Мура. Ами ако обича само нея, но се смущава, помислила си Мура, и на дами канят поканила младежа. А той й отказал!… Отказал й пред очите на всички и най-вече пред злобната Танка Цветкова!
Исках да кажа, че едно момиче трябва да има гордост, но вместо това едва не се разплаках. Представих си как МОЯТА СКЪПА МУРА, цялата пламнала от срам, стои пред някакъв си хлапак (отблъскващ и пъпчив!), а той презрително клати глава — няма да танцувам с теб… МОЯТА МУРА!
— Да, да, колко е хубаво, че вече ходиш по дискотеки — разсеяно прокоментира Денис.
И тогава взех хладнокръвно и премислено решение — първо ще убия Денис, после ще му кажа да изчезне завинаги от живота ни, особено от Муриния, и няма да му дам приготвените двайсет килограма криминалета, особено Донцова!
…Или все пак да му дам криминалетата? Когато Мура се роди, бях на двайсет, а Денис беше малко по-голям от мен, вече беше двайсет и две годишен. А сега съм на трийсет и шест, а Денис още е само на трийсет и осем.
— Ще ви кажа нещо! Ще си имате бебе! — каза Ала. — Днес бях на лекар, защото немските лекари нищо не разбират, и руският лекар направо ми каза — ще имате дете. Вече съм си заплюла една шапчица от „Версаче“.
Всички много се зарадвахме, особено Мура. Каза, че предпочита братче, защото в семейството вече има едно момиче, а и момичетата ги обичат повече.