Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Да не би да стяга куфарите, понеже се бои от настьпващия фашизъм? Или може би се пързаля със ски (студентите споменаха, че вчера в Коробицино са открили ски сезона), или пък празнува в Лондон рождения ден на жена си, или се търкаля пред видеото и гледа някой екшън или филм от новото елитарно кино? Или отива с децата в Ермитажа, а след това ще се отбие в някое ресторантче да хапне нещо вкусно или да се почерпи, а после се е излегнал пред Телевизора да погледа как десните се провалят?
12 декември, вторник
…Ура, ура, пристигнаха Денис и Ала! Бях се затъжила за тях. Те са само за няколко дена, ще отседнат в хотел „Европейски“, защото не идват просто така, а заради важен бизнес и имат много задачи.
Ние с Мура ги посрещнахме на летището и ги доведохме у нас. Те се канеха да ходят на ресторант и Ала смени умопомрачителния си делови костюм с много пищна вечерна рокля с голямо деколте и червена кожена боа…
Денис командваше Мура — отвори куфара, затвори куфара, донеси чая и боата…
Мурка не само изпълняваше всичко, но и говореше с неестествен глас, суетеше се, позираше и също се стягаше за ресторанта, докарана с розови панталонки и лъскава блузка без боа. И изразът й беше такъв, сякаш е петгодишна и Денис и Ала съвсем не са баща й и Ала, а Дядо Мраз и Снежанка.
Когато трептящата от радост Мурка започна да се обува в антрето, Денис малко се смути и й каза, че днес няма как да отиде с тях, но следващия път — непременно…
Мурка издаде звук, напомнящ хлипане и кискане едновременно, и веднага, като се мъчеше да не заплаче, с по детски пискливо гласче, сякаш още е на гърнето, попита къде в такъв случай са й подаръците, и по-точно поличката и каскетът. Не разбирам защо се разстрои толкова.
Дядо Мраз се оказа менте — кисел, гузен, защото не беше донесъл никакви подаръци и при това не разбра, че Мурка просто не знае как иначе да прикрие разочарованието и обидата си и се интересува от карирания каскет от смущение.
В това време ние с Ала не преставахме да се радваме, да се суетим и да бъбрим приятелски, и аз не забелязах веднага, че Мурка и Денис са успели да се обидят взаимно. Като пуфтеше сърдито, Денис каза, че на Мурка само подаръци й дай, че както се вижда, тя не е мечтала да види него, а само карирания си каскет, а баща й е уморен от пьтуването и разтревожен за бизнеса. И очаква от порасналата си дъщеря Мура повече разбиране за сложната му житейска ситуация: да не е лесно направо от самолета да отива на ресторант?!
И вместо полички и каскетчета те с Ала купили във фришопа кутия бонбони и парфюм „Коко Шанел“ на мама (на мен). Мама (аз) със сигурност ще може да даде парфюма на Мура, така че ще й станат два подаръка — бонбоните и парфюмът. След като се разбра с Мура, Денис помоли порасналата си дъщеря бързичко да изчисти с четка палтото му и се приготви да излиза.
— После ще помолим татко да ни заведе в някое кафене, — каза Ала с тон на дворцов заговорник, заплитащ сложна интрига — или пък ще му поискаме пари и ще отидем сами…
Ала е много симпатична, обича Мурка и винаги играе с нея някаква игра, в която те двете са татковите дъщерички — Ала е любимата по-малка, а Мура е по-голямата. При такова разположение на силите цялото глезене от общия им баща се пада на Ала, а на Мурка — нищо такова, затова пък от нея се изисква разбиране, морална подкрепа и дарбата да е истински приятел.
Когато Денис и Ала тръгнаха за ресторанта по бизнес дела, Мурка пред очите ми се спихна като балон и преди да се шмугне в стаята си, изръмжа:
— Изобщо не ми е изтрябвала нито червената им пола, нито синята блузка, карираният каскет ми трябва повече, но не е в това проблемът… Защо баща ми направи отегчена физиономия и каза, че е нямал минута време да ходи по магазините? Че магазин „Бенетон“ е точно до тях…
Но „Бенетон“ има и близо до нас, на „Невски“. Не мога да разбера защо Мура е помолила Денис да жертва от ценното си, посветено на бизнеса време, да мисли специално за дъщеря си, да ходи до магазина и да си представя колко очарователна ще е дъщеря му Мура с карирания каскет? Защо Мурка не иска просто да пресече „Невски“ и сама да си купи каскета, без да се налага да затруднява баща си?
— Ала през цялото време казва: „Ние, ние, ние…“ А аз кога ще се видя с личния си баща, щом тя не го оставя и за миг? — оплака се Мура.
Мурка не може да тъгува дълго и само след три-четири минути лицето й беше като ново — предвкусващо утрешните радости. Утре ще се разходят, ще отидат на ресторант и по магазините, и на театър — с една дума, те с баща й ще се въртят във валса на взаимната любов и чудесните развлечения през всичките оставащи дни.