Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
В това време Роман се обърна, дойде при нас и напълно ме разконспирира пред Мура:
— Майка и дъщеря, ходи ли ви се през уикенда във Финландия? Ако да, заминаваме утре вечер.
Ходи ни се, дори много.
Като се връщах от салона за красота, се случи страшно. В нашия вход, на площадката на първия етаж, седеше човек в дрипи. Беше невъзможно да се определи на колко е години. Тъжно: днес кой знае откъде се взеха много явно нещастни хора, не като във времето на съветското ни детство. Впрочем, къде бяха тези нещастници тогава или всички са го имали постоянното местожителство?
Вече бях се подготвила просто да се разстроя от факта, че човекът седи тук съвсем сам, когато той изведнъж вдигна глава, и аз видях ЛИЦЕТО МУ — с такива лица рисуват светци или в краен случай отшелници с дворянски произход. Той забеляза, че замрях, и каза със звучен красив глас и интонация на интелигент от много поколения:
— Не се чудете, всеки може да се окаже в моето положение и моля ви — не се разстройвайте…
Какво ли му се е случило? Може би се е върнал от сталинските лагери? Коя година сме сега? Не, не става, всички отдавна са се върнали…
Вкъщи си поплаках и си мислех с какво да му помогна — не е възможно да изнесеш на такова ЛИЦЕ храна или стара дреха, а нови нямам, нямам и храна… по-късно слязох до долу за нещо, не зная за какво, но той си беше отишъл. Кой ли е той? Светият Странник?
Вечерта се обяснявах с Мура. Тя се беше досетила, че това с Роман не е просто така, а сериозна история.
Обсъждахме пътуването до Финландия. С него всичко се нареждаше добре: Лев Евгенич ще се разходи с Ирка-хамстера, Сава Игнатич само ще се радва да остане за два дена сам вкъщи, а визите си ги имаме. Денис ни вади шенгенски визи за по една година, за да може по всяко време да изведе Мура от страната. Ако нещо се случи. И той не знае какво: пожар, наводнение, Октомврийска революция, но те с Ала изпитват такава носталгия по Питер, че винаги си мислят сладострастно: не седим тук напразно, ако стане нещо, поне сме в Германия!
…Има един, не, два проблема. Първо, как ще стане с парите? Тук в ресторантите винаги плаща Роман, още повече че обикновено ходим на места, където не плаща (това се нарича бартер срещу реклама), и тогава се появява сложният и деликатен въпрос: кой трябва да плати стаята за Мура? И вторият проблем — ами ако по пътя ми с припишка? Неудобно ми е. Ще си уговоря с Мура условен знак — ако има нужда, тя да помоли да излезе от колата, а аз — с нея.
Преди да заспя, си мислех, че в живота прекрасното (утре заминаваме за Финландия) и ужасното (къде ли е сега той, Светият Странник?) винаги вървят заедно.
8 декември, петък
В осем сутринта се обади мама.
— Намерих ви домашна помощничка, само че ви моля да не я наричате така! Това е нашата Ирина Андреевна, беше библиотекарка при нас в НИИ.
Казах на мама, че днес не ни трябва домашна помощничка, понеже довечера заминаваме за Финландия.
— И дума да не става! Къщата трябва да се изчисти преди идването й!
В десет часа позвъни Роман и каза, че засега нищо не става и може би ще заминем за Финландия следващите събота и неделя. Е, това е добре, тъкмо ще изчистя, че да не ми е неудобно пред домашната помощничка.
В десет и десет се обади Альона да сподели, че й се струвало (но да си остане между нас), че напоследък се е отдалечила от всичко, което не е свързано с покупката и ремонтирането на недвижими имоти, и сега й хрумнала прекрасната мисъл: да прави партита — да кани вкъщи разни интересни хора, примерно ансамбъл за старинна музика. И на Никита ще му е приятно, като се върне вкъщи, да види Альона сред интересни хора да разговаря за прекрасното, а за сексуалния му живот това няма да е по-лошо от хапче или петинг. Не в смисъл, че хапчето и петингьт не са подействали, а в друг — ще е полезно за сексуалния живот. Каза, че аз съм си добре, с Роман не ми липсват нито секс, нито разговори за прекрасното, например за неговото предаване…
В десет и половина позвъни Олга и подхвана дълъг разговор за разни мъже. Повече напомняше монолог.
— Вася направи основно почистване вкъщи и купи продукти за цяла седмица… Все пак обикновеният шофьор май е за предпочитане пред гения…
— Така е.
— Да-а, но пък е придобил ужасния навик на всяко изказване да отговаря с въпрос. Казвам му: „Чета Шекспир“, а той: „Какъв Шекспир?“ А Димочка ми каза, че когато имам пари, ще се учим да танцуваме фламенко, това ще направи вътрешното му светоусещане по-експресивно… Не, все пак геният е друга работа…
— Така е.
— Ти си си добре, с Роман си имаш и секс, и разговори за прекрасното, например за неговото предаване…