Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
И на всяка цена да се подчертава, че децата са просто прекрасни!
На мен дъщеря ми Мура ми харесва всякак, дори да беше двойкаджийка или хулиганка, а на Денис — не: той трябва да знае, че Мура е хубавичка и умничка, иначе не би му харесвала чак толкова. Природен закон, какво да се прави.
На „Загородни“, до Петте кьошета, се помъчих да си спомня — какво толкова ужасно неприятно каза Мура, че толкова много ме заболя, но реших, че ще мисля за това после.
Спомних си чак пред нас. Мура каза, че никак не е сигурна в себе си. Не е сигурна, че някой ще я обикне истински, че тя заслужава нечия любов. Качвах се по стълбите и си мислех — защо, господи, защо? Толкова се старах!
За разлика от Мурка аз от детската градина съм била типичната скучновата отличничка. Надеждна, отговорна. Ако съм казала, че ще дойда в десет, в десет без една минута вече съм там. Чуждите хора оценяваха много положително и външността ми, дори казваха, че съм красива. На пръв поглед мама можеше само да се гордее с мен. Не, мама винаги е била доволна от мен, но… на мен ми се искаше не това скромно удовлетворение от успехите ми, а див, необуздан възторг, помитащ всичко по пътя си.
Мама имаше приятелка, с чиято дъщеря отраснахме заедно като сестри близначки. Та тази мамина приятелка винаги повтаряше възторжено: „Погледнете моята Верочка, каква е хубавица и умница!“ И всички кимаха. Че какво друго им оставаше? Впрочем Верочка не беше нищо особено и се учеше посредствено.
А моята собствена майка смяташе, че не е педагогично да хвалиш детето си. В резултат Верочка винаги я хвалеха за красотата й, а мен — никога, и за отличното поведение и високия успех по всички предмети — също никога. Лесно бих могла да придобия комплекса на грозновато и дори нелюбимо момиченце, но просто имах късмет: когато всична започнаха да се влюбват, в мен случайно се влюби отначало целият пети „Б“, а след това и пети „В“. И така успях да се измъкна от маминото влияние и да схвана, че и аз струвам нещо, а не само Верочка! Тя, между другото, е имала само едно момче през живота си и се омъжи за него. А аз… не само едно.
Не съм забравила тежкото си детство и винаги повтарям на Мурка: „Ти си невероятно привлекателна, ти си страшно красива“, за да не развива никакви комплекси. Дори я уверявам, че се учи изключително добре. Според мен Мурка подозира, че недовиждам и не мога да различа петица от двойка, но това е моят начин да развивам вярата й в себе си. Така че аз като че ли не съм виновна.
…Пиех кафе и си мислех — ами ако на Мурка не й достига любов? Всички ние — мама, аз, Лев Евгенич и Сава Игнатич, смятаме, че нашата Мура е най-чудесната Мура на света. И Денис винаги я е гледал с възхищение. Когато се биеше на пясъчника за кофичката си. А сега той винаги е зает с много различни неща — и с бизнес, и да ходи на ресторант, и няма време да гледа Мура с възхищение, а и е отвикнал. По-скоро я гледа с опасение — кое е това момиче, толкова зряло на вид, и за какво ли ще го помоли?
Мисля си, за мен той е Денис. Но на Мура й е БАЩА. Смятам, че Денис така и не е пораснал, а за Мурка той е МЪЖ.
А ако Денис беше винаги наблизо и я гледаше с възхищение тя щеше да знае всеки миг, че собственият й баща я обожава.
Може би тогава нямаше да каже: „Не съм сигурна в себе си.“
…Мурка отиде на училище, а аз изядох чиния овесена каша и на финала — сандвич с кашкавал. Решила съм да отслабвам, защото Ала изглежда страхотно — много е стройна, къде-къде по-слаба от мен. Носи четиридесет и четвърти номер, а аз четиридесет и осми, затова реших отслабна колкото Ала със специална диета. Много е проста, трябва да ядеш само каши. Страшно обичам овесена каша с масло и захар, затова изядох още една порция. Затова тази диета е толкова удобна — можеш да ядеш каша колкото си искаш.
Днес в университета пак си представях колко стройна е Ала и реших да премина към по-радикална диета. В университетския стол изядох едно пилешко бутче с майонеза и една паста с крем (много модна на Запад диета по Аткинс, всичко мазно може, колкото по-мазно, толкова по-добре).
Вечерта в рамките на диетата преминах към разделно хранене… много е лесно, хапваш отделно това, отделно онова… Пелмените са забранени — това е тесто с месо. А варениките — не, те са тесто с картофи. И отделно мъничко ягодово сладко. След час парченце пушено сирене, малко салам, портокал, и всичко поотделно.
Обади се Роман, много се затьжил за мен, докато съм била заета със семейни работи. Каза, че Мура може да участва в един конкурс — набират участници за реалити шоу. Идеята на това шоу ми е малко мътна — ще съберат всички в тъмна стая и отношенията им ще се развиват там.