Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Бялата брада сведе глава.

— Не ми е работа да оспорвам думите на принц Визерис.

— Крал — поправи го Дани. — Той беше крал, макар че така и не управлява. Визерис, Третият с това име. Но какво искаш да кажеш? — Отговорът му не бе това, което очакваше. — Сир Джора веднъж нарече Регар „последния дракон“. За да го нарекат така, — трябва да е бил несравним воин, нали?

— Ваша милост — започна Бялата брада, — принцът на Драконов камък беше изключително добър воин, но…

— Продължи — подкани го тя. — С мен можеш да говориш свободно.

— Както заповядате. — Старецът се подпря на кривака си и навъси чело. — Несравним воин… това са красиви думи, ваша милост, но думите не печелят битки.

— Мечовете печелят битки — грубо каза сир Джора. — А принц Регар знаеше как да използва меча.

— Вярно е, сир, но… Виждал съм сто турнира и повече войни, отколкото би ми се искало, и колкото и силен, бърз и опитен да е един рицар, все се намират други, които да го надвият. Човек ще спечели един турнир и бързо ще падне на друг. Хлъзгаво петно в тревата може да му донесе поражение, или това, което е ял предната вечер. — Погледна сир Джора. — Или благоволението на дама, вързано на ръката.

Лицето на Мормон помръкна.

— Внимавай какво говориш, старче.

Дани знаеше, че Арстан е видял сир Джора на турнира, когато той беше спечелил с вързана на ръката си кърпа на една дама, знак на благоволението й. Беше спечелил и дамата: Линее от дома Хайтауър, втората му жена, знатна и красива… но тя го беше съсипала и го беше оставила и сега споменът за нея още му горчеше.

— Успокой се, рицарю мой. — Тя сложи ръка на рамото на Джора. — Арстан не искаше да те наскърби, сигурна съм.

— Както кажете, халееси — отвърна навъсен сир Джора. Дани отново се обърна към стария скуайър.

— Малко знам за Регар. Само историите, които ми разказваше Визерис, а той е бил малко момче, когато брат ни е умрял. Какъв беше той всъщност?

Старият мъж помисли.

— Способен. Това преди всичко. Решителен, разсъдлив, верен на дълга си, непреклонен. Има една история, която разправят за него… но сир Джора несъмнено я знае.

— Бих искала да я чуя от теб.

— Както желаете — отвърна Бялата брада. — Като малко момче, принцът на Драконов камък цял бил погълнат от книгите. Започнал да чете от толкова рано, че хората казвали, че кралица Рела сигурно е глътнала някоя книга и свещ, докато го е носела в утробата си. Регар изобщо не се интересувал от игри с други деца. Майстерите се възхищавали на ума му, но рицарите на баща му подмятали язвителни шеги, че изглежда, Белор Блажения се е преродил. До деня, в който принц Регар не намерил в своите свитъци нещо, което го променило. Никой не знае какво е било, само че момчето изведнъж се появило рано една сутрин в двора, докато рицарите навличали стоманените си доспехи. Отишъл при сир Вилем Дари, учителя по оръжие, и му казал: „Ще ти поискам меч и броня. Изглежда, трябва да стана воин.“

— И станал! — възкликна Дани.

— И то какъв. — Бялата брада се поклони. — Моля за извинение, ваша милост. Говорим си за воини, а виждам, че Белвас Силния се е събудил. Трябва да му прислужа.