Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Разбирам. Но какво е дракарис?

Щом чуха думата, и трите дракона извърнаха глави, а Визерион избълва светлозлатист пламък, който накара сир Джора да отстъпи. Дани се изкикоти.

— Внимавайте с тази дума, сир, за да не ви опърлят брадата. На висш валириански тя означава „драконов огън“. Исках да избера команда, която никой няма да изрече случайно.

Мормон кимна.

— Ваша милост — каза той, — чудя се дали е възможно да поговорим насаме?

— Разбира се. Ирри, остави ни за малко. — Докосна с ръка голото рамо на Джикуи да я събуди. — Ти също, миличка. Сир Джора иска да поговори с мен.

— Да, халееси. — Джикуи се измъкна гола от постелята, прозя се и гъстата й черна коса се разпиля. Облече се бързо и двете с Ирри излязоха.

Дани даде на драконите останалото месо да се боричкат и потупа леглото до себе си.

— Седнете, сир, и ми кажете какво ви безпокои.

— Три неща. — Сир Джора седна. — Белвас Силния. Този Арстан Бялата брада. И Илирио Мопатис, който ги изпрати.

„Пак ли?“ Дани придърпа чаршафа около себе си и преметна единия край през рамото си.

— И защо?

— Магьосниците на Карт ви казаха, че ще ви предадат три пъти — напомни й изгнаникът. Визерион и Регал се хапеха и дращеха.

— Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов. — Дани не можеше да го забрави. — Мирри Маз Дуур беше първата.

— Което означава, че все още остават двама предатели… и ето че се появиха тези двамата. Да, за мен това е тревожно. Не забравяйте, Робърт обеща владетелска титла на този, който ви убие.

Дани се наведе и дръпна Визерион за опашката да го отдели от брат му. Завивката падна от гърдите й. Тя припряно я грабна и се покри.

— Узурпатора е мъртъв.

— Но на негово място властва синът му. — Сир Джора вдигна поглед и черните му очи срещнаха нейните. — Един прилежен син плаща дълговете на баща си. Дори кръвните.

— Това момченце Джофри може да поиска смъртта ми… ако помни, че още съм жива. Какво общо има това с Белвас и Арстан Бялата брада? Старецът дори не носи меч.

— Така е. Но видях колко ловко борави с кривака си. Помните ли как уби мантикората в Карт? Сигурно също толкова леко можеше да ви скърши гърлото.

— Сигурно, но не го направи — изтъкна тя. — Трябваше да ме убие жилещата мантикора. Той ми спаси живота.

— Халееси, а хрумвало ли ви е, че Бялата брада и Белвас може да са били съучастници на убиеца? И всичко това да е било заговор, за да спечелят доверието ви?

Внезапният й смях накара Дрогон да изсъска, а Визерион плесна с криле и кацна до люка към палубата.

— Значи заговорът е подействал. Рицарят не отвърна на усмивката й.

— Тези кораби са на Илирио. Капитаните са на Илирио, моряците са на Илирио… и Белвас Силния и Арстан са хора на Илирио, не ваши.

— Магистър Илирио ме е закрилял и в миналото. Белвас Силния казва, че Илирио е плакал, като разбрал, че брат ми е мъртъв.