Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Дани се обърна към кърмата. Евнухът се качваше на палубата през капака по средата, свит и кротък, въпреки грамадния си ръст. Огромният му кафяв корем беше нашарен с многобройни белези. Носеше торбести гащи, жълт копринен пояс да стяга отдолу корема му и нелепо малък кожен елек, обшит с железни пъпки.

— Белвас Силния е гладен — ревна той. — Белвас Силния иска ядене веднага! — Обърна се и видя Арстан на мостика. — Бяла брадо! Ще донесеш ядене на Белвас Силния!

— Свободен сте — каза Дани на скуайъра. Той отново се поклони и се разбърза да се погрижи за мъжа, комуто служеше.

Сир Джора го изгледа намръщено. Мормон беше едър и грубоват, с волева, издадена напред челюст и с яки рамене. В никакъв случай не можеше да се нарече чаровен мъж, но беше най-добрият и верен приятел, когото Дани познаваше.

— Ще е разумно, ако не вярвате много на приказките на този старец — каза той, след като Бялата брада се отдалечи достатъчно, за да не чуе.

— Една кралица трябва да изслушва всички — припомни му тя. — Знатния, както и низшия, силния и слабия, благородния и користния. Един глас може да изрича лъжа, но в многото винаги се намира истината. — Беше го прочела в една книга.

— Тогава чуйте и моя глас, ваша милост — каза изгнаникът. — Този Арстан Бялата брада ви мами. Твърде стар е за скуайър, и твърде красноречив, за да слугува на оня тъп евнух.

Виж, това наистина бе странно, Дани трябваше да го признае. Белвас Силния беше бивш роб, хранен и обучен за бойните арени на Мийрийн. Магистър Илирио го беше изпратил, за да я пази, или поне така твърдеше Белвас, и истина си беше, че имаше нужда от охрана. Узурпатора на Железния трон беше предложил земя и владетелска гитла на оногова, който я убие. Вече беше направен един опит, с чаша отровно вино. Колкото повече се приближаваше към Вестерос, по-вероятно ставаше да последват нови опити за покушение. В Карт вещерът Пиат Прий беше изпратил подир нея Жалостив, за да отмъсти за Немрящите, които Дани бе изгорила в техния Дом на праха. Казваха, че магьосниците не забравят престъплението, а Жалостивите никога не се провалят в убийството. Повечето дотраки също щяха да се опълчат срещу нея. Сега кос на нейния хал Дрого водеха свои халазар и никой от тях нямаше да се поколебае да нападне малката й група още като я зиди, да избие и пороби народа й и да завлече самата Дани обратно във Вее Дотрак, та тя да заеме полагащото й се място при сбръчканите старици на дош халеен. Надяваше се, че Ксаро Ксоан Даксос не й е враг, но картският търговец бе искал драконите й. А освен това съществуваше и Куайте, следовницата на Сянката, странната жена с червената лъскава маска и с нейните тайнствени съвети. И тя ли беше враг, или само опасна приятелка? Дани не знаеше.