Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Докато доня Тереса правеше тоалета си, отваряйки чекмеджето, където бе сложила пръстените и обиците си, забеляза поставен върху накитите й лист, сгънат като писмо, който безспорно не беше тук предишната вечер. С един поглед доня Тереса се увери, че е сама, затвори вратата, спусна резето и, силно озадачена, взе писмото с нервно треперене, предизвикано не от любопитство, както би могло да се предположи, а от надежда, която никога не напуща твърдите характери.
Това писъмце можеше да бъде само от приятел, но как е успял този приятел да се вмъкне в този апартамент, толкова добре затворен отвътре и добре наблюдаван отвън? Тук имаше загадка, която съпругата на дон Агостин не можеше да си обясни. Накрая тя се реши да прочете странното послание, което се състоеше от не повече от пет-шест реда, по-лаконично не можеше да бъде. Още при първите думи, които прочете, старата дама трепна, усмивка разтегна устните й, очите й светнаха, а лицето й, толкова мрачно допреди малко, засия от радост и щастие.
— Боже мой! — извика тя пламенно. — Бъди благословен за милостта, с която ни удостояваш, дъщерите ми са спасени! Слава тебе, Господи, който се смили над нашите мъки!
Доня Тереса няколко пъти целуна горещо писъмцето, после го сгъна и го скри в пазвата си. В този момент по вътрешната стена на скалата, покрита с губер, се почука два пъти. Тези две почуквания несъмнено имаха някакво значение за старата дама, защото тя се приближи бързо до губера там, откъдето се бяха чули двете почуквания, и произнесе със сдържан глас:
— Намерих го, прочетох го, благодаря.
Отиде да дръпне резето и да отвори вратата. Двете млади момичета, които излизаха от спалните си, бяха поразени от радостното сияние, което озаряваше лицето на майка им.
— Какво ви става, мила майко? — попита я доня Луиса.
— Наистина — каза доня Санта, — вие не сте същата, скъпа майко, изглеждате радостна.
— Да — отговори доня Тереса, — сънувах много приятен сън, който ме прави щастлива и ми вдъхва добра надежда.
— Провидението да ви чуе, майко! — продължи доня Луиса. — Но все пак, когато се събудихте тази сутрин, вие съвсем не бяхте весела, очите ви бяха налети с едри сълзи.
— А аз ги пресуших с целувките си, мила майко, не си ли спомняте — каза доня Санта.
— Да, да — отвърна бързо доня Тереса, — но лошо сте видели, сигурно сте помислили, че тези сълзи, дължащи се на радост, са предизвикани от мъка.
— Толкова по-добре, скъпа майко, щастлива съм, че съм се заблудила така.
— А аз — рече Луиса — съм като смазана.
— И аз също — добави доня Санта.
Доня Тереса се усмихваше щастливо на бъбренето на дъщерите си.
Старата дама седна на един фотьойл, дъщерите й последваха нейния пример.
— Мили мои деца — каза доня Тереса, — да се уговорим какво ще правим.
— Говорете, мила майко — рече доня Санта, — ние ще ви послушаме във всичко.
— Можете да бъдете уверена в това, мила майко — добави доня Луиса.
— Вероятно — продължи старата дама — разбойническите главатари, които вчера се отнесоха много добре с нас, като ни оставиха на спокойствие в нашия затвор, ще поискат днес да поговорят с нас.
— Да, вероятно — съгласи се доня Луиса.
— Ако се случи това, което предвиждам, оставете ме да говоря сама на бандитите, не отговаряйте с нито една дума на въпросите, които може да ви зададат. Оставете на мен грижата да им отговарям, каквото и да казват. Обещавате ли ми?
— Да, майко — извика разпалено доня Санта, — изтръпвам само при мисълта да разговарям с тези негодници, няма да бъда способна да кажа нито дума.
— Макар че, вярвам, не съм толкова страхлива, колкото сестра ми, и аз ще мълча като нея, защото според мен — каза доня Луиса нежно — навсякъде, където сте, скъпа майко, само вие имате правото да говорите и да отговаряте от наше име.
— Много добре, деца мои, това и очаквах от вас, възрастта ми позволява да водя разговор и спор, който не е за млади момичета като вас.
— Значи, скъпа майко, ние ще се въздържаме — рече доня Санта.
— Още една дума: имам да ви дам един съвет, много сериозен съвет, чиято важност веднага ще разберете.
— За какво се касае, мамо? — попита доня Луиса.
— Знаете колко единно е нашето семейство, всичките му членове са свързани един с друг чрез дълбоко приятелство.
— Баща ни и нашите братя ни обичат повече от всичко — каза доня Санта.
— А ние им отвръщаме с цялото си сърне — заяви Луиса пламенно. — За нашите братя ли искате да говорите, мила майко?