Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Това беше тотемът, паладиумът, свещеното знаме на племето. Лешоядът, държащ змия, означаваше, че команчите имат във вените си кръвта на инките. Тази двойна емблема е била гербът, хералдическият знак, както би се казало днес, на инките. Бизонът означаваше, че първият прародител на команчите е бил бизон. У всички индиански народи съществува поверието, че техният праотец е бил някакво животно, оттук и названието, което си дават. Малко по-далеч от тотема на племето се издигаше стълбът за изтезания. И накрая, един великолепен махагон, чийто ствол имаше повече от четири метра обиколка на десет стъпки от земята, беше окичен с всевъзможни дарове — стрели, ножове, кожи, парчета тъкан, лули, мокасини, тютюн и т.н. и т.н. Това дърво беше свещено, наричаха го дървото на Уаконда, бога, и много се тачеше. От другата страна на площада, срещу магическата Кали, се издигаше голяма къща, изградена от камък, с две крила под прав ъгъл, еднакви по височина и ширина с главния корпус; двете крила бяха свързани посредством полукръгла стена, ограждаща обширен двор; тази особена къща имаше четири ниски етажа; всички етажи се свързваха с подвижни стълби, които се прибираха нощем.
Няколко хиляди души биха могли да живеят в тази крепост — защото тя наистина беше такава — пуста в този момент, тъй като команчите я обитават само във време на война. В странен контраст с необикновените постройки, които току-що описахме, изолирана напълно сред това разпръснато село, се издигаше една грамадна къща, построена в испански или мексикански стил, с втори етаж и тераса, украсена със сандъчета с редки растения. Тази къща, измазана с вар, имаше по дванадесет прозореца откъм фасадата на всеки етаж и по шест отстрани. Прозорците бяха украсени с външни капаци и муселинови мрежи против комари в различни цветове; прозорците бяха от големи стъкла без варак. Тази къща беше заобиколена от високи и здрави зидове и имаше сенчеста и великолепно подредена хуерта — градина.
Тази прекрасна къща, или, по-право, този палат, служеше за жилище на семейство Сандовал. Тя датираше от много старо време. Беше построена, или по-право, възстановена върху колосалните, исполински развалини на един древен мексикански храм от испански работници, повикани нарочно за тази цел. Тя бе струвала огромни суми, но затова пък тук не липсваше нищо за комфортен живот. Говореше се, че в нея има скрити огромни подземия и просторни крипти, останки от мексиканския храм, в които се съхраняват неизчислими богатства. Твърдеше се, че тези подземия се простират под целия хълм и чрез различни галерии излизат на повърхността в различни посоки и на значителни разстояния.
XIII
Пиратите бяха опиянени от победата си, която не бяха очаквали да бъде толкова пълна. Наистина те се бяха прибрали в убежището си, без да бъдат сериозно обезпокоени от команчите и вакеросите. Този резултат приписваха на отвличането на трите дами, отвличане, което трябва да е съкрушило дон Агостин де Сандовал и синовете му и да им е попречило да вземат необходимите мерки за преследване на похитителите. Бандитите се радваха на ценните пленнички, попаднали толкова лесно в ръцете им, откупът за които несъмнено щеше да им донесе купчини злато.
Но докато пиратите се радваха и градяха въздушни кули, обратно, техният главатар беше мрачен, неспокоен и най-вече твърде малко доволен от крайния резултат на своя смел поход. Урубуса не си правеше илюзии за последиците от дръзкия си удар. Той познаваше отдавна семейство Сандовал, огромното му богатство, несравнимото му влияние в цяла Аризона и дори в Мексико и Съединените щати; бившият капитан не бе отвлякъл дамите, за да иска откуп за тях, той искаше да ги направи ценни заложници и да си послужи с тях за успеха на потайните планове, които отдавна кроеше скришом.
Но залавянето на Койота заплашваше да провали жалко кроежите му. Двамата разбойнически главатари си завиждаха и се мразеха, което не беше тайна за никого от пиратите, траперите и горските скитници. Знаеше се, че зад привидния сговор между двамата главатари се крие ненавист, още по-свирепа поради това, че Урубуса с неизвестни средства бе поставил съдружника си под своя пълна зависимост, без той да смее да се опита да възвърне свободата си на действие. Урубуса се сънуваше често с черна кърпа на лицето, с револвер в ръката как принуждава в някакво тъмно помещение най-зли свои противници да пълнят гащите от страх.