Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Аз не съм червенокож, те ще умрат.
— Уаконда забранява това, жените са под закрилата на воините. Урубуса да се пази!
— Искате ли да занесете едно писмо, което ще ви дам за дон Агостин де Сандовал?
— Нощната птица е вожд — отвърна индианецът гордо, — той не носи огърлици (писма).
— Отказвате ли?
— Вождът отказва.
— Тогава вие ще отговаряте за смъртта на тези жени. Аз исках чрез вас да предложа на нашия враг да ми върне Койота срещу освобождаването на тези жени, продължавате ли да отказвате?
— Вождът каза „не“ — отговори студено команчът.
— Добре, те ще умрат.
— Много ли държи бледоликият вожд да спаси приятеля си?
— Да, много.
— Оах! Добре. Всичко е готово, воините на вожда са събрани, защо Урубуса да не спаси своя приятел? Моментът е благоприятен.
Урубуса помисли малко.
— Ще ме водите ли? — каза той най-после.
— Вождът обеща.
— Мислите ли, че моментът е подходящ?
— Едно изтезание е празненство, благоразумието се забравя.
— Оах! Вождът ще дойде на ендиах — при изгрев слънце.
— Ще спасим ли Койота?
— Да, ако бледоликият вожд остави това на червенокожите.
— Вие ще ръководите нападението.
— Оах! Нощната птица ще покаже на бледоликия нещо, което той не очаква да види.
— Молете се на Бога да спаси Койота, защото вашият живот зависи от неговия — каза Урубуса заплашително на трите дами.
— Скуоу35 ще се молят на Уаконда на белите и ще бъдат спасени! — каза червенокожият натъртено.
Двамата мъже излязоха. Трите дами останаха сами; чудно, вместо отчаянието, което ги бе обзело преди няколко минути, сега те се усмихваха и бяха почти весели. На какво се държеше тази странна промяна в настроението им? Денят изтече доста тъжно, стори се на пленничките много дълъг. Те, изглежда, очакваха нещо, макар че не го казваха.
Вечерята мина мълчаливо. Очевидно дамите бяха загрижени, те изглеждаха обзети от трескаво нетърпение, но не споделяха мислите си; колкото повече напредваше времето, като че ли толкова по-нервни и по-неспокойни ставаха пленничките. Към девет часа вечерта доня Тереса пожела сама да затвори вратата и да спусне резетата. След като взе тази предпазна мярка, доня Тереса направи мълчалив жест на прислужничките, заповяда им да я последват. Тогава се настаниха на канапетата и фотьойлите и вратата на спалнята бе грижливо затворена.
Дълбока тишина тегнеше над тази стая, където се бяха събрали шест жени, всички мълчаха, мрачни и неподвижни. Несъмнено чакаха някакво много важно събитие, което според тях много се бавеше. Тези шест неподвижни жени, чиито очи единствено изглеждаха живи, напомняха за ония нещастници от „Хиляда и една нощ“, които зъл магьосник докоснал с пръчицата си и ги превърнал в мраморни статуи, оставяйки ги на вид като живи. Ала нощта напредваше, беше почти полунощ. Внезапно по стената на стаята, откъм скалата, се почука леко два пъти. Доня Тереса сложи пръст на устните си да мълчат. И господарки, и слугини изведнъж се изправиха и застанаха неподвижно: сърцата биеха, обзети от силно безпокойство.
Внезапно губерът се повдигна и се показа Нощната птица, вождът на команчите. Зад него, в една голяма кухина, се виждаха други въоръжени хора, осветени от факли от окотово дърво36. Вождът на команчите откри кухината и махна с ръка. Дамите минаха мълчаливо, последвани незабавно от прислужничките си. Когато в спалнята не остана повече никой, губерът се спусна, скалният блок, който служеше за затваряне на кухината, през която бяха минали пленничките, се намести отново, всякакви следи от това дръзко бягство изчезнаха.
Спалнята остана пуста, осветена единствено от лампата, чиято светлина от минута на минута все повече отслабваше. Нито дума не бе изречена нито от едната, нито от другата страна.
XIV
След като препускаха пет дълги часа с фантастична скорост, най-после пътниците стигнаха до тайнствения град, действително свещен, на който червенокожите бяха дали многозначителното име Кликипатептикустин, тоест Град на Великия дух. Конниците изскочиха от подземието с ураганен тропот и конете спряха на най-големия площад на града, където се издигаше голямата магическа Кали. Този площад беше залят от гъста тълпа, събрала се тук да каже „добре дошли“ на членовете на семейство Сандовал, към което червенокожите изпитваха почтително уважение и непоколебима привързаност.
Веднага щом конниците се показаха, гръмнаха едновременно викове, песни, шишикуи, пандерос37, Панови свирки, примесени с лая на безброй кучета, които се срещат винаги в индианските селища — всички тези звуци заедно образуваха какофония, буря, ураган, неописуема олелия. Слънцето се издигаше над хоризонта и хвърляше златисти снопове във всички посоки. Радостта на червенокожите воини беше голяма; цялата тълпа наобиколи новодошлите, приветствайки ги с „добре дошли“ и придружавайки ги до двореца, където тя се спря почтително и се отдръпна, след като нададе последен възторжен вик. Пет минути по-късно площадът беше пуст. Всички червенокожи, доволни, че са присъствали на завръщането на любимите им вождове, стояха мирно в своята Кали. Воините се бяха пръснали още по-бързо, понеже знаеха какво нещастие се бе случило на техните вождове, с вродената деликатност на тези примитивни хора те разбираха, че дон Агостин и синовете му имат нужда от тишина и спокойствие.
35
Скуоу — на индиански „жена“. — Б. пр.
36
Окотово дърво — мексикански бор. — Б. пр.
37
Музикални инструменти — Б. пр.