Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Не ви разбирам, господине — отвърна доня Тереса. — Ще бъда щастлива да узная как така, без да искате, отвлякохте мен и дъщерите ми.
— Това е истината, госпожо — отговори спокойно бандитът, — и ако ми позволите, аз…
— Извинете, господине, ако, както казвате, това тройно отвличане е било извършено против вашата воля и без да знаете за него в първия момент, според мен има много лесен начин да поправите това нещастие.
— Какъв е този начин, госпожо? — продължи пиратът с усмивка. — Ще бъда щастлив да го узная.
— Няма нищо по-просто и по-лесно, господине: върнете ни свободата, моят съпруг ще ви плати, без да държи сметка, какъвто и откуп да поискате.
— Какво?! — възкликна пиратът с много добре изиграно учудване. — Нима мислите, госпожо, че сте пленница?
Старата дама изгледа събеседника си право в лицето.
— Вие, господине, сигурно се шегувате — рече тя.
— О, госпожо, вие ме обиждате — каза той опечалено, — вие не сте пленнички.
— Какви сме тогава, господине? — попита Тереса с ирония.
— Извинете, госпожо, струва ми се, че не се разбираме.
— За нещастие, вие няма да успеете да ни заблудите, господине. Фактите са налице, нищо не може да ги опровергае.
— Признавам, госпожо, че привидно те ме компрометират.
— Аха, значи признавате това, господине.
— Да, госпожо, и още по-охотно, тъй като в тази работа всичко стана без мое знание, намеренията на моя съдружник ми бяха неизвестни. Ако ги знаех, кълна ви се, щях да се противопоставя с всичките си сили на това възмутително похищение. Когато разбрах какво е станало, беше вече много късно, моят съдружник беше пленник на вашия съпруг. Едва когато пристигнах тук, ми съобщиха за вашето отвличане. Ето, госпожо, фактите такива, каквито са в действителност, и как бях осведомен за тях. Не казах нито една дума, която да не е вярна.
— Тогава защо ни задържате тук против волята ни?
— Защото, за мое голямо съжаление, положението се промени напълно.
— Как така се е променило? В какъв смисъл?
— Моят съдружник е пленник на вашия съпруг, госпожо.
— И какво, господине?
— Койота, моят съдружник, е заплашен от ужасна смърт, бях уведомен за това. Тъй като държа много на него, искам да положа най-големи усилия да го спася.
— Какво мога да направя аз в случая?
— Всичко, госпожо.
— Пак ще ви кажа, господине, че не разбирам нищо.
— Ето какво, госпожо, тъй като ви задържам против волята си, ще се опитам да преговарям с вашия съпруг.
— С каква цел, господине?
— С цел да спася моя съдружник, госпожо. Ще предупредя съпруга ви, че ако до двайсет и четири часа Койота не ми бъде предаден, ще ви смятам за заложници и това, което ще сторят на моя съдружник, ще го претърпят и моите заложници.
Това бе казано със сух, леден глас.
— Вие няма да извършите такова ужасно престъпление, господине — извика доня Тереса уплашена.
— Ще го направя, госпожо — заяви той студено. — Ако вашият съпруг освободи Койота, веднага ще наредя да ви заведат при него най-любезно, давам ви честната си дума.
Настъпи страшно мълчание. Доня Санта бе загубила съзнание.
— Бог ще ни закриля, господине — каза доня Тереса объркано, — той няма да допусне да бъде извършено такова гнусно престъпление.
Вратата се отвори и Наваха съобщи:
— Нощната птица пристигна.
— Да дойде — рече пиратът. Команчът се появи почти веднага. Червенокожият беше студен и мрачен както винаги.
— Пристигнахте ли вече, вожде? — каза радостно пиратът. — Не ви очаквах толкова скоро.
— Нощната птица тъкмо идвате в подземието, където Урубуса се крие като прерийно куче, когато срещна бледоликия, когото сте пратили да потърси вожда на команчите. Какво желае бледоликият вожд? Неговият приятел чака.
— Благодаря, вожде.
Доня Санта се бе свестила, но не искате да напусне будоара. Трите дами се бяха събрали в дъното на стаята, те не пропускаха нито дума от това, което се казваше.
— Къде са пушките, които Койота обеща на Нощната птица?
— Койота е пленник, трябва да почакаме да бъде освободен.
— А кога ще се върне Койота в своето леговище? — запита команчът иронично.
— Най-много след двайсет и четири часа.
Индианецът повдигна презрително рамене:
— Утрешната луна ще бъде последната, която Койота ще види.
— Защо?
— Утре при залез слънце Койота ще бъде изтезаван пред цялото племе на команчите, ще бъде много хубаво.
— Добре — каза пиратът със страшен жест, сочейки трите дами, — тогава тези жени ще умрат по същия начин, както моят приятел.
Червенокожият се усмихна.
— Червенокожите не изтезават жени и не ги връзват на стълба.