Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
За нещастие, при своя импровизиран двубой със Сиди-Муле Урубуса бе загубил ловната си куртка и пояса си, задигнати му от спахията. В тази ловна куртка и в този пояс бяха скрити ценни, много компрометиращи документи, които от благоразумие той носеше винаги със себе си, за да не попаднат в ръцете на неговия съдружник, който можеше да ги потърси. Възможно беше Сиди-Муле да е изхвърлил тези наглед ненужни парцали, в такъв случай нямаше от какво да се страхува. Но възможно беше също войникът да ги е запазил и да му е хрумнало да ги прерови. Тогава положението ставаше сериозно за Урубуса: с един удар плановете му, така грижливо изпипани, щяха да бъдат безнадеждно провалени.
Освен това Урубуса знаеше, че Койота пръв щеше да го предаде не само за да избегне смъртта, но най-вече от желание да си отмъсти на човека, който толкова дълго време го бе карал да чувства безсилието си. Урубуса не знаеше как да предотврати опасността, която бе надвиснала над главата му и всеки момент можеше да се стовари върху него. Безпокойството на бандита щеше да бъде още по-голямо, ако знаеше, че Безследни, един от най-опасните горски скитници в пустинята, е по следите му и макар и незабележим, вървеше, така да се каже, по стъпките му.
Преди да напуснат подземието, за да нанесат удара, завършил с такъв успех, Урубуса и Койота бяха наредили на бандитите да приготвят нещо като доста просторно жилище, построено от дървени трупи, с дъсчени прегради, които да образуват седем-осем доста големи стаи. Дървените трупи, служещи за стени, както и дъсчените прегради бяха скрити под скъпи губери. Изисканите и много комфортни мебели бяха подредени грижливо, на земята бяха застлани дебели килими. Много свещници със запалени свещи в тях правеха от този импровизиран апартамент много привлекателно жилище дори за дами, свикнали на изтънчен лукс.
Всяка от дамите имаше спалня и тоалетна, имаше също салон, обща спалня, трапезария, стая за прислугата и кухня. Всичко беше предвидено, нищо не липсваше. Дамите бяха като у дома си и можеха да се затварят, ако сметнеха за необходимо. Отвличайки жените, бандитите същевременно бяха отвлекли и прислужничките. С пристигането в подземието пленничките бяха веднага заведени в апартамента си с почтителна вежливост, каквато те, разбира се, никак не очакваха.
Това отношение ги успокои, но изпитаха силно безпокойство, когато влязоха в апартамента, построен специално за тях, защото разбраха, че щом бандитите са направили такива големи разноски, за да ги приемат, по всяка вероятност са решили да ги държат дълго като пленнички в това подземие, самият вид на което ги накара да потръпнат от страх. Първата грижа на пленничките беше да огледат подробно своя затвор, за да се уверят, че ключалките са добри и че всички врати имат отвътре здрави резета. Доня Тереса констатира с истинско задоволство, че дъщерите й са предпазени от всякакво нахълтване, че са, поне относително, като у дома си и могат да действат както желаят, без да се страхуват от неприятни посещения.
Щом ги въведоха в апартамента им, бандитите им дадоха пълна свобода да се настанят както им харесва. Дамите хапнаха малко, после, към девет часа вечерта, след като огледаха грижливо всичко, превъртяха два пъти ключа в бравите и пуснаха резетата, те се оттеглиха да нощуват. Доня Тереса бе настанила леглата на двете си дъщери, доня Луиса и доня Санта, в своята спалня, не че се боеше от някаква опасност, а за да успокои младите момичета, които трепереха от ужас и при най-лекия шум. Прислужничките последваха примера на своите господарки и се настаниха да нощуват така, че да могат да чуят старата дама, ако тя ги повика. По заповед на доня Тереса всички светлини бяха угасени с изключение на два морски фенера, единият окачен на тавана на трапезарията, а вторият — в будоара, свързан със спалнята на доня Тереса.
Нощта беше спокойна, нищо не смути почивката на пленничките. Умората, мъката и тревогите бяха сломили пленничките и те спаха, така да се каже, летаргичен сън, който много повече ги измори, отколкото да ги отмори; събудиха се доста късно. Към десет часа сутринта станаха като пребити, крайниците ги боляха. Всичко в обичайния им ред се нарушаваше; безполезно беше да осведомяват бандитските главатари, които несъмнено щяха да ги навестят, за предпазните мерки, взети по необходимост.