Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Бандитите на Аризона
Бандитите на Аризона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бандитите на Аризона

Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:

Гюстав Емар е роден на 13 септември 1818 година. През 1830 година, дванадесетгодишен, той се отправя за Америка като корабен юнга с рожденото си име Оливие Глукс. Привлечен от неповторимата красота на прериите, от могъществото на дивата природа, от бита и живота на индианците, той се слива с тяхната съдба за осемнадесет години; става храбър ловец и безстрашен изследовател, през цялото време живее с индианците и бива осиновен от голямо и силно племе. Като ловец на бизони язди мустанга си заедно със сиусите, губи се из пустинята Дел Норте, постоянно на косъм от смъртта, от коловете за изтезания, с които си служат апачите. При Магелановия проток патагонците го превръщат в роб, успява да избяга след големи усилия, прекосява пампасите, бори се с пантери, ягуари и бандити. Не отминава и бразилските джунгли, какво ли не опитва — става и миньор, и трапер, и войник — от Кордилерите до бреговете на двата океана. Посещава и Испания, и Кавказ, и Турция, връща се в родината си по време на революцията от 1848, но скоро се озовава в Мексико.
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69
Перейти на страницу:

— Извинете, драги генерале, но не приемам подаръци, както самият вие не бихте приел, нали така?

Генералът се поклони, без да отговори.

— Ето защо трябва да признаете, че имам право — продължи старецът. — Ако приема подаръка, който искате да ми направите, ще ви ограбя нечестно. А в доказателство ви предлагам шест милиона за вашата златна мина.

— Какво! — извика генералът, пребледнявайки.

— Казах — шест милиона франка, приятелю, приемате ли?

— Вие се шегувате, сеньор, това не е хубаво.

— Не се шегувам, драги генерале — каза старецът, разстилайки книжа на масата, — ето полици от първите парижки банкери.

— Но това е сън! — извика генералът, замаян от радост и изненада. — Позволете ми да отида да направя предложение на вашата очарователна дъщеря.

— Че защо така? — каза дон Агостин, усмихвайки се.

— Защото, ако вашата дъщеря ми откаже ръката си, тази сума ще бъде безполезна и нищо не ще ме накара да я приема.

И напусна трапезарията почти тичешком, оставяйки дон Агостин и двамата му сина смаяни.

След две минути генералът се върна, следван от дамите; доня Луиса се хвърли в обятията на баща си. Две седмици по-късно стана сватбата. На нея дойдоха много гости; всички големи семейства от Нови Орлеан сметнаха за чест да присъстват на сватбата на генерал граф Дьо Вилие. Младоженците прекараха още един месец в Нови Орлеан. Денят на заминаването дойде, както идва всичко в този подлунен свят.

Раздялата беше жестока, особено за дон Агостин, който на тази възраст не се надяваше да види повече дъщеря си.

В последния момент дон Хосе реши да придружи младоженците, което ги зарадва много. Пътуването беше много приятно, нищо не помрачи щастието на пътниците. Генералът не искаше да се раздели със Сиди-Муле. Положението на бившия спахия беше доста несигурно, ала генералът бе обещал да го задържи при себе си и наистина го стори.

Майката и сестрата на генерала не можеха да свикнат с новото си състояние след толкова мъки и премеждия.

Генералът никога не произнасяше името на недостойния си родственик, майка му и сестра му също не говореха за него, тъй като знаеха, че този спомен е мъчителен за него. Шест месеца след завръщането си във Франция генералът омъжи младото момиче, което бе осиновил по такъв необикновен начин, за един свой приятел полковник, давайки й сто хиляди франка зестра. Осиновената му дъщеря беше щастлива, генералът бе удържал честно на дадената дума. Няколко месеца по-късно дон Хосе Перес де Сандовал поиска ръката на прелестната Лора, сестрата на генерала. Това беше брънка, която свързваше двата рода.

Половин месец след сватбата им младоженците се качиха на параход за Галвестън, пристанище в Тексас, където пристигнаха благополучно.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)