Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Ръцете й го обгърнаха, езикът й стеснително си играеше с неговия. Тя едва усети, че той започна да се движи в нея, всичко изглеждаше толкова леко и непринудено. Но внезапно като че я обзе някаква лудост, тя изви тялото си нагоре и по този начин пресрещна безумната му страст. Всеки един от силните му, твърди удари извеждаше желанието й към нови висоти, докато й се стори, че нямаше вече накъде. Но полетът продължаваше все по-високо и по-високо, докато тя се почувства съвсем лека и свободна и някаква почти непоносима радост накара света около нея да се пръсне на парчета. Коул дишаше на бързи, силни тласъци, а сърцето й биеше до пръсване. Те се оставиха да бъдат носени от вълните на дивата, необуздана страст към все нови брегове на желанието. Слети страстно ведно, те се потапяха във вихрените водовъртежи на взаимното обладание. Коул изстена и обсипа устата й с пламенни целувки. Алена се отърси от цялата си невинност, трептящите пламъци на обладанието горяха в тялото й. Влюбените потънаха до дълбините на душите си в ярък огън, те горяха като факли, когато ги отнесе бурята на страстта, докато най-сетне се завърнаха на земята като прегоряла, матова пепел.
Коул беше изразходвал всичките си сили. Тялото и душата му жадуваха спокойствие. Сънят се мъчеше да го надвие, той се вкопчи отново в миговете на душевно опиянение. Но дрямката го отнесе постепенно и светът около него потъна в мрак.
Когато приливът на възбудата се оттегли от Алена, тя осъзна, че лежи притисната до топло, силно тяло. Той я беше прегърнал с едната си ръка, а спокойният му дъх милваше челото й.
— Коул? — промърмори сънено тя. Внезапно, за части от секундата осъзна какво се беше случило. Тя, гордата дъщеря на Юга, беше спала с един янки!
Извика ужасено. Освободи се от ръката на Коул и скочи. Удари го по рамото, след което го обърна по гръб, но всичко, което успя да измъкне от него, беше някакво несвързано бръщолевене.
Разтърсена от сподавена въздишка, Алена придърпа разкъсаната нощница пред гърдите си и вдигна пеньоара от пода. Вече на вратата, тя хвърли още един поглед с премрежени от сълзи очи към голия мъж, изтегнат върху леглото. Заплака горчиво и избяга от стаята. Не я интересуваше, че беше оставила вратата полуотворена. Нейната стая й предлагаше закрила и сигурност. Тя се скри дълбоко под одеялата и се сви на топка. Притисна възглавницата към ушите си и изтерзана, изплака мъката си. Но сладкият мир на съня я погълна по-скоро, отколкото очакваше.
Роберта се надигна, когато един кратък вик я изтръгна от съня й. Още замаяна, тя отвори вратата и огледа коридора. Успя само да зърне бледия оттенък на нощницата на Алена, която, плачеща, се скри в стаята си. Сподавеното ридание на по-малката й братовчедка до стигна до Роберта и предизвика любопитството й. Тя запали една лампа и отиде до полуотворената врата на гостната стая. Стреснато прокара ръка по шията си, когато видя мъжката фигура, просната върху леглото. Лицето беше обърнато настрани, а косматите гърди се надигаха и отпускаха в дълбок сън. Стаята миришеше на бренди, на нощната масичка стояха бутилката и една чаша.
Роберта се приближи предпазливо и откри в светлината на лампата малките петна от кръв върху чаршафа. Така значи! Хлапачката беше спала с мъж! Гърдите на Роберта се надигнаха от сподавен смях. Но сърцето й се спря от уплаха, когато разпозна спящия. Капитан Коул Лейтимър! Този негодник! Обзе я гняв. Алена я беше измамила и си го беше присвоила. Малка мръсница! Тя го е имала! А той принадлежи на мен! На мен!
О, как жадуваше за отмъщение Роберта! Искаше й се да раздере лицето на Алена и да я насини от бой! Едва не отиде в стаята й, но кървавите петна върху чаршафа я накара да спре. Тя замислена се вгледа в тях, умът й заработи с пълна сила. Това беше нейният шанс да обвърже капитана. Ако е бил пиян, вероятно нямаше да си спомня всичко това.
Ами ако си припомнеше?
Няма значение, каза си Роберта със зловеща усмивка. Татко ще го постави на място!
Тя угаси лампата и хвърли небрежно пеньоара си на пода. Притисна се плътно до гърдите на Коул. Той не помръдваше. Очите на Роберта светеха от задоволство заради проявената хитрост. Алена беше разрешила проблема й и дори беше оставила следи, за да докаже девствеността си.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Гневен рев изтръгна Коул от съня му. С почервенели очи той се огледа в сумрачната стая, когато внезапно го хванаха две силни ръце. Изненадан и напълно объркан от неочакваното нападение, той вдигна ръце да се защити. Остра болка прониза мозъка му. Върху него се изсипаха всички възможни обиди и ругатни. През гневния поток от думи той чу писък на жена. Данданията опъна нервите му до скъсване, но мъчението още не беше завършило. Пръстите на някакъв мъж обвиха шията му и започнаха да го душат.