Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Прехвърляше наум списъка със задачите си, като внимателно обмисляше всяка от тях.
Трябва да убеди своя крал, Куртан Балиндарох, да организира търсенето на Черния камък на елфите.
Трябва да убеди своя крал да изпрати подкрепления на джуджетата.
Трябва да го убеди, че Четирите земи са на път да станат жертва на нови обстоятелства и събития по начин, който ще ги промени необратимо и завинаги.
Крачеше из пасбищата, унесен в размисли. Вървеше на северозапад, към гористите местности, които бележеха източната граница на неговата родина. Усмихваше се лекичко и си подсвиркваше някаква мелодийка. Все още не знаеше как ще се справи с тези задачи, но това нямаше значение. Щеше да намери начин. Бремен разчиташе на него и Тей нямаше намерение да го разочарова.
Последните светли часове вече изтичаха, слънцето започна да клони на запад към далечните планини и скоро изчезна. Тей се отклони от Мирмидон към горите на Западната земя под Пайкун и се отправи на север. Тъй като вече бе мръкнало и не виждаше добре в равнините, той продължи под прикритието на дърветата, подпомаган от друидските си умения. Беше елементалист, подходът му беше да съчетава науката и магията, за да уравновесява основните компоненти на света — земя, въздух, огън и вода. Той бе изучавал тяхната симбиоза, начините, по които се взаимодействаха, начините, по които работеха заедно, за да поддържат и продължават живота, както и начините, по които се защитаваха взаимно, когато единият от елементите бе нарушен. Тей беше овладял принципите на превръщането на един елемент в друг, на използването на единия, за да разруши другия, на умението да вдъхне живот на някой от тях чрез другия. Дарбите му бяха развити до съвършенство. Той можеше да разчита движения и да усеща присъствие с помощта на елементите. Можеше да долавя мисли. В по-общ смисъл, умееше да възстановява миналото и да предсказва бъдещето. Не беше точно като да получава видения. Не беше свързано с мъртвите или с отвъдното, а с природните закони, с енергийните линии, които опасваха света и свързваха всички неща в закономерност от действия и противодействия, причини и следствия, избор и резултати. Тей се беше научил да разчита тези промени и да схваща значението им интуитивно.
И така, сега, докато вървеше в сенките на нощната гора, той прочиташе в движението на вятъра, в миризмите, които дърветата бяха попили, и във вибрациите, пораждащи се по повърхността на земята, че голяма група гноми са минали преди него по този път и сега чакат някъде напред. Колкото повече напредваше, толкова по-силно усещаше присъствието им. Навлизаше все по-дълбоко сред дърветата, ослушвайки се за тях, като периодично докосваше земята, в търсене на остатъчната топлина на телата им. Магията, с която си служеше, се зараждаше в гърдите му на тънки ластари, които се проточваха навън през пръстите.
Той забави ход и накрая застина, усетил нещо ново. Стоеше съвършено неподвижен, чакаше. Дълбоко в него се загнезди хлад, непогрешимо предупреждение за онова, което бе усетил, за онова, което приближаваше. Секунда по-късно то се появи в небето, едва видимо през клоните на дърветата — беше един от крилатите ловци, един от черните вестители на Господаря на Магията. Рееше се бавно и мудно из кадифената чернота, дебнеше, но не нещо конкретно. Тей остана още малко неподвижен, едва устоявайки на естествения импулс да побегне, като се успокояваше, че така съществото няма да го забележи. Черепоносецът направи кръг и се върна отново, крилат силует, увиснал под звездите. Тей сдържа дъха си и се опита да успокои ударите на сърцето си, да се стопи в смълчания мрак на гората.
Накрая съществото отлетя на север. Може би, за да се присъедини към онези, които ръководеше, реши Тей. Не беше добър знак, че слугите на Господаря на Магията са дошли толкова на юг и са посмели да тършуват из кралството на елфите. Това бе доказателство, че най-вероятно друидите вече не бяха заплаха за тях. Предполагаше, че дълго подготвяното нашествие на Брона е вече в ход.