Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
1. Санскр.: саннясин.
2. Санскр.: санняса.
3. Санскр.: санкалпах, което означава способността на вътрешното сетиво ум (манас) да изработва желанията и нежеланията и последвалите от тях помисли, планове, сила на въображението и т. н.
4. Санскр.: куша, букв. „свещена трева“, използувана при религиозни церемонии; служи за направата на асана. Тъй като куша ритуално се хвърля в жертвения огън, то сядането върху асана от куша се асоциира с поднасяне на тялото в жертвения огън.
5. „Кожа от антилопа“ — почита се като място за сядане при вглъбяване. Смята се, че на такава кожа се е отдавал на вглъбяване самият Шива; „тъкан“ — има се предвид памучен плат.
6. Санскр.: брахмачария.
7. Групирани главно в трите взаимносвързани и взаимнопредполагащи се метода: джнанайога, кармайога и бхактийога.
8. ук епитетът е на Кришна
9. Санскр.: сварга.
10. Този стих обобщава идеята за саморазвитие, за иманентната обусловеност на човешкото развитие (по-точно — на инволюцията), която пряко изразява действието на кармичния закон: дори човек да е привързан към този свят, ако му е заложено от предишните съществувания движение към атман, тази тенденция се проявява като сила сама по себе си и понякога е върховна, потиска останалите независимо от субективната воля на индивида.
11. Санскр.: шабдабрахма, букв. „словесният брахман“; тоест текстът на ведите.
12. Тоест тези, които познават шастрите.
13. Тези, които извършват ритуали съгласно предписанията на ведите и в съответствие с ведийските постановки за действие и резултата от действието.
14. Санскр.: дхянайога или според друга версия атмасанямайога.
СЕДМА ГЛАВА
На санскрит седма глава се нарича „Джнанавиджнанайога“. Продължавайки мисълта от предходната глава, Шри Кришна подробно обяснява на Арджуна как може да познае пурушоттама чрез метода на йога. Той нарича това познание „джнанасавиджнана“ — тоест знание, съчетано с реализацията, действително знание, а не теоретично или отвлечено. Йога води към целта, но достигането й е безкрайно трудно: сред хиляди души едва ли има един, който да я търси, а от хиляда търсещи едва ли един постига Единното.
Следвайки метода на санкхя, „Бхагавадгита“ започва учението за духа с учението за природата. Първите шлоки на седма глава изброяват елементите на прикрити така както са изброени в системата санкхя, приета от „Махабхарата“, но с някои варианти…
В седма глава е развито учението за нисшата и висшата пракрити и за пурушоттама. От шлока 7 до 12 е изложена концепцията за тео-пантеизма заедно с учението за Ишвара и неговите силови проявления, а шлока 13 утвърждава чистия дух (пурушоттама), който стои над гуните и не е обвързан с тях.
Учението за трите гуни води до учението за майя но не като световна илюзия, абсолютна нереалност, както го разбират ведантистите (Шанкара), а като учение за божествената сила (шакти), проявяваща се в гуните. От шлока 16 до 30 се говори за онези, които се стремят към висшето, за онези които се стремят към персонифицираните божества (девас) и за мъдреца, преодолял тези персонифицирани образи и наистина достигнал единствената реална цел — освобождението. „Бхагавадгита“ набляга върху значението на бхакти за достигане на тази цел.
1. Учителят Кришна разкрива „висшето“ знание пред Арджуна не само теоретично, но и практически, използувайки своята творческа сила йогамайя, за да го въведе в лично преживяване на чутото посредством различни свои преображения (аватари). В тази глава и по-нататък (срв. гл. IX, Х) образът на учителя Кришна започва да се разгръща по линията на аватаризирания висш, всеобхватен принцип: Кришна се проявява ту като човек-учител със свръхчовешки способности, ту като макрокосмос, съдържащ тоталността на явленията в космическия безкрай.
2. Според повечето преводачи: „той се движи по висшия път“ или „към върховната цел“. Върховното състояние на брахман всъщност е върховно движение.
3. Кришна като земен аватара на Вишну е син на Васудева. Васудева се смята за земно въплъщение на богатворец Праджапати. В случая Кришна, назован с бащиното си име, тоест Васудева е алегория на върховния атман.
4. Петте елемента (земя, вода, огън, въздух и ефир), от които е съставен вещественият свят.
5. Санскр.: яджна.
6. Санскр.: йуктачетасах, букв. „слят със съзнанието“, „субхармоничен“. Тук параматманът е характеризиран като съзнание (четана).