Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— О, дано не бъде само много късно! Но няма да е… Казваш, че са били тук към полунощ, нали? Нямаше нито дъжд, нито силен вятър… Всичко е свежо като роса. И ако някоя хрътка … А где е Сиболо?
— Кучето е у дома. Загубило се бе тази сутрин; мислехме, че е убито или откарано, но по пладне моите хора го намериха тук в ранчото, накаляно и окървавено; ранено е било с копие; предполагаме, че индианците са искали да го вземат, но то е избягало от тях по пътя.
— Странно… О, горката Росита! Горката загубена сестрица! … Где ли е сега!… Где? … Где? … Дали ще я видя пак някога! О, боже! О, боже! — и Карлос потъна отново в отчаянието си.
После скочи изведнъж със стиснати пестници и светнали очи и извика:
— Колкото необятни да са прериите и колкото бледи да са следите на тия проклети разбойници, остър е погледът на Карлос ловеца! Ще те намеря… ще те намеря… дори ако ми струва живота! Не се бой, Росита, не се бой, сестрице! Идвам да те избавя! Ако си пострадала, тежко, тежко на племето, което е сторило това! — той продължи, като се обърна към дон Хуан; — Късно е вече… нищо не можем да направим тази нощ. Дон Хуан… приятелю … братко!… Заведи ме при нея … при майка ми.
Езикът на скръбта е изпълнен със cypoqa поезия, затова и думите на ловеца бяха поетични, но тези поетични изблици бяха кратки и той се върна отново към тежкото действително положение. Всяко обстоятелство, което би могло да му помогне в предстоящото преследване, бе трезво разгледано и подредено. Погрижи се за оръжието и екипировката си, за коня, за всичко, за да бъде готов, щом се съмне. Щяха да го придружават и неговите хора, и прислугата на дон Хуан; за всички бяха приготвени коне.
Приготвиха и товарни мулета, за да носят храната и всичко необходимо за дълго пътуване — защото Карлос нямаше намерение да се завърне, преди да извърши делото, за което бе дал клетва — избавление или мъст. Преследването не можеше да се възпрепятствува от дребни причини. Той нямаше да се завърне и да заяви, че „не е сполучил“. Решен бе да преследва разбойниците до най-далечните краища на прерията… да ги гони до укрепения им стан, гдето и да е той.
Дон Хуан му беше предан телом и духом, защото и целта, и мъката им бяха едни и същи.
Те имаха двадесет пеони, все верни тагни, които обичаха господарите си и макар да не бяха бойци по звание, бяха станали такива от съчувствие и усърдие.
Ако можеха да настигнат навреме разбойниците, не можеше да има съмнение в крайния успех. От известните досега обстоятелства беше явно, че те са само някаква слаба шайка. Иначе не биха напуснали долината с толкова незначителна плячка. Ако можеха да ги настигнат, докато не са се прибрали при племето си, работата щеше да е лесна. Щяха да ги принудят да върнат и заграбеното, и пленницата, а може би и да заплатят скъпо за извършените пакости. Така че времето беше едно много важно условие и преследвачите решиха да тръгнат, щом започне да се развиделява.
Карлос не спа никак, а дон Хуан се унасяше в кратка, неспокойна дрямка. И двамата седяха облечени — Карлос до леглото на майка си, която не бе се оправила още напълно от удара и като че бълнуваше насън.
Ловецът на бизони беше мълчалив и дълбоко замислен. Мислите му бяха заети с планове и предположения — предположения от кое индианско племе са били разбойниците. Не са били апахи или команчи. На връщане бяха срещнали групи и от двете племена. Държали се бяха приятелски и не бяха споменали за някакво нападение на Сан Илдефонсо.
Освен това апахите и команчите не се движеха на такива малки групи. Карлос би желал да са те. Защото, щом узнаят, че пленницата е негова сестра, щяха да я върнат. Но тези племена нямаха нищо общо със станалото. Кои са били тогава? Ютите ли? Жителите на долината смятали, че са те, както казва дон Хуан. И в такъв случай имаше пак някаква надежда — Карлос бе търгувал с един клон от това могъщо и войнствено племе. Беше в приятелски отношения и с някои техни вождове, при все че те бяха заминали сега да воюват още по на север.
След това помисли пак за хикаоилите. Те бяха страхливи, груби и негови смъртни врагове. Щяха да го скалпират, щом го зърнат. Ако сестра му е тяхна пленница, съдбата й ще е наистина тежка; самата мисъл за това караше ловеца да потреперва и да свива несъзнателно и яростно пестници.
Съмваше се. Пеоните бяха на крак. въоръжени. Конете и мулетата бяха оседлани на двора, дон Хуан съобщи, че всичко е готово. Карлос бе застанал до леглото на майка си, за да се сбогува с нея. Тя му даде знак да се приближи още повече. Беше много слаба, защото бе загубила доста кръв, и гласът й беше съвсем тих.