Призрак от миналото

Това донякъде беше истина. Пинчърс сигурно още дремеше в блажено неведение на Уистрил под въздействието на лечебен джедайски транс, приложен от Люк. Другарите му контрабандисти нямаше да са доволни, че е позволил Скайуокър да го използва по този начин, но пък щеше да излезе здрав като камък.

— Не мога да вися тук цяла седмица и да преливам от пусто в празно — продължи Люк. — Ще ме пуснете ли да мина, или да се върна при Веселман и да му кажа да обложи пратката двойно? На мен ми е все едно, аз така или иначе си получавам парите.

Стражът измърмори нещо неразбираемо.

— Не се пали толкова. Какво носиш?

— От всичко по малко — отговори Скайуокър. — Малко норсамски мини тип DR-X55, няколко аварийни комплекта за оцеляване „Праксън“, няколко защитни костюма. Има и една-две изненади.

— Капитанът мрази изненадите.

— Тези ще му харесат — увери го Люк. — Изненада номер едно е комплект усилватели за хипердвигатели. Изненада номер две е дроид SB-20 за пробиви на охрана — той сви рамене. — Но щом не ги иска, нямам нищо против да ги върна обратно.

— Сигурно е, че няма да имаш нищо против — изсумтя стражът. — Добре, влизай. Знаеш ли пътя, или да ти начертая карта?

— Знам го — отвърна Скайуокър и мислено стисна палци.

Сред хаоса от астероиди имаше само два пътя до базата на пиратите Карвилу. По единия се влизаше, по другия се излизаше. Люк бе извадил маршрута от съзнанието на Пинчърс, докато го потапяше в лечебен транс. Ако беше само с изтребителя си, нямаше да се притеснява, но с раздрънкания талазийски товарен кораб работата бе друга. Особено заради това, че тежковозът бе останал без един досветлинен двигател под централната група дюзи.

— Карай! — ухили се стражът. — Гледай да не цапардосаш нещо голямо.

Образът от екрана изчезна. Скайуокър превключи устройството в гнездото, където би трябвало да се намира конзолата за управление на досветлинните двигатели.

— Тръгваме — обяви той. — Как е там отзад?

Арту изпиука бодро и след това зачурулика изнервено.

— Не се притеснявай. Ще се промушим — успокои го Люк. — Ти имай грижата изтребителят да е в готовност.

Дроидът отново изчурулика. За миг Скайуокър си спомни надхитрянето с разузнаването на Новата република, когато бе успял да се промъкне в контролирания от Империята свят Подерис по време на настъплението на върховния адмирал Траун. И тогава с Арту и изтребителя се намираха на борда на по-голям кораб, готови да офейкат при нужда. Но сега летяха на контрабандистки товарен кораб, не на специално оборудвана машина, готова да се хвърли в хиперпространството за секунди. Ако им се наложеше бързо да си обират крушите, извеждането на изтребителя нямаше да е лесна работа.

Е, ще му мисли, когато му дойде времето. Най-добре беше, разбира се, изобщо да не се налага да бързат.

— Не. Ланиус пое в грешна посока — отвърна Скайуокър.

Огледа се, държейки ръце далеч от бластера си. Намираше се във високо помещение с наредени покрай две от стените контейнери. Контейнерът, от който той излезе, бе поставен в един от свободните ъгли, встрани от другите. Осмината пирати го обграждаха в полукръг. Люк не виждаше бойния робот, но той със сигурност бе между него и единствената врата.