Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
— Констанс.
— Можехте да ме заблуждавате дни наред — казах. — Разпознах ви само по китките и дланите.
Тя изхвръкна от стаята, прибяга обратно, повратлива като игриво кученце, нахлупила шофьорската фуражка, свали я, наложи бонето на прислужница, бузите й горяха, очите й мятаха искри.
— Хайде, ощипи, ако искаш, задника на шофьора, или предпочиташ на слугинята?
— И тримата имате страхотни задничета!
Доля ми чашата, метна встрани двете шапки и заяви:
— Единственото развлечение, което ми остана. От години съм без работа, затуй сама си я създавам. Шофирам нощем из града, инкогнито. Пазарувам вечер, като прислужница, пак аз. Също тъй работя с прожекционна машина в приземието и мия лимузината. И като куртизанка не съм лоша, ако обичаш куртизанките. Изкарвах по петдесет долара на нощ, луди мангизи, през 1923, когато доларът беше долар, а една хубава вечеря струваше двайсет и пет цента!
Най-сетне спряхме да се смеем. Отпуснах се назад сред възглавниците.
— И все пак, защо е цялата тази загадъчност, за какво е този нощен живот? — запитах я. — Никога ли не излизате денем?
— Само ако трябва да отида на погребение. Знаеш ли — Констанс отпи от кафето и пак се излегна на възглавниците, които приличаха на кучешка сюрия, — хората не са ми приятни. Започнах да ги избягвам още на младини. Твърде много продуцентски пръсти са ми пипали кожата. И всъщност обичам да си играя на къща.
— Ами аз какво търся тук?
— Първо, приятел си на Фани. И второ, изглеждаш ми добро момче. Схватливо, ала вятърничаво. В смисъл на невинно. С тия големи сини наивни очи. Живоът май още не те е сдъвкал, а? Дано завинаги те пощади. Изглеждаш ми почтен, мил и забавен. Изключвам физическите упражнения, както го наричат, гимнастиката — вън. Което означава, че не смятам да те вкарвам в спалнята си, ще си останеш девствен.
— Аз не съм девствен.
— Може, но на такъв приличаш.
Изчервих се като домат.
— И все пак не ми отговорихте. Какво търся тук?
Констанс Ратиган остави кафеената чашка на пода и се наведе напред да ме погледне отблизо в очите.
— Фани е уплашена — изрече тя. — Настръхнала. Ужасена. Питам се, не си ли ти причина за това?
За кратко време бях забравил.
Пътуването до брега беше разнесло мрака от главата ми. Влизането в този дом, стоенето край басейна, изчакването на тази жена, гмурнала се във вълните, да се върне на брега, полъхът на нощния ветрец върху лицето ми и вкусът на виното в устата бяха изличили последните четирийсет и осем часа.
Внезапно осъзнах, че от седмици насам не се бях смял тъй истински. Смехът на тази млада жена ме бе направил отново на двайсет и седем, а не както се бях усещал, като станах сутринта, деветдесетгодишен.
— Ти ли си виновен за уплахата на Фани? — повтори тя и млъкна.
— Боже мой — възкликна Констанс Ратиган. — Изглеждаш тъй, сякаш ей сега съм премазала любимото ти куче! — Сграбчи ръката ми и я изви. — Май те ритнах право в таратанците, а?
— Тара…
— Ташаците. Прощавай.
Остави ме на мира. Видя, че не успя да ме засрами докрай, и каза:
— Треперя като квачка над Фани. Дори не подозираш колко често ходя в оная скапана къща.
— Никога не съм ви срещал.
— О, срещал си ме, но не си разбрал. Една нощ, преди близо година, беше някакъв празник, всички се бяха наловили да играят мексиканска конга, редицата се виеше из цялата сграда, подпалило ни беше виното, а и лютивите гозби. Аз водех танца, преправена на Рио Рита; никой не ме знаеше коя съм — само така се отпуща човек. Ти плетеше крака в другия край на хорото. Така и не се запознахме. След час си поприказвах малко с Фани и се изнизах. Най-често се появявам там в два след полунощ, защото Фани и аз обичаме да се връщаме към времето на Чикагската опера и Института за изкуства, когато аз рисувах и пеех безплатно в оперния хор, а Фани изпълняваше няколко солови партии. Познавахме Карузо, и двете бяхме кльощави като клечки, невероятно, нали? Фани? Кльощава! Ама какъв глас! О, боже, колко, бяхме млади! Е, останалото го знаеш. Аз се издигнах на върха, с белези от креватни пружини по гръбнака. Когато белезите се намножиха, оттеглих се да изпомпвам пари от моя заден двор.
Посочи към най-малко четири петролни сонди, които пъхтяха и въздишаха оттатък прозореца на кухнята, прелестни домашни животинки за охолен живот.
— Фани ли? Изживя една гадна любовна история, която я пречупи на две и я изду до обема, който виждаш днес. Нито мъж, нито аз, нито животът — никой ме е в състояние да й възвърне вече хубостта. Махнахме с ръка на всичко и си останахме приятелки.