Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол предпочиташе да е където и да е другаде, само не тук. Реджина бъбреше весело с две млади дами и техните избраници, и за момента я беше зарязала съвсем сама. Полагаше огромни усилия да не го гледа, но това бе невъзможно.
Погледът й отново се стрелна към него и тя отново се вкамени, защото и неговият поглед бе вперен в нея.
Никол бързо извърна очи. Цялата трепереше. Защо трябваше да е толкова великолепен? Защо трябваше да му обръща внимание? Защо трябваше да е тук днес и да става свидетел на неизбежното й унижение? И защо, защо трябваше да е сгоден за Елизабет?
Наддаването вече бе започнало. Първата кошница, боядисана в синьо и бяло и завързана с розова панделка, беше продадена на някакъв младеж за двадесет лири. Никол усети как я обзема ужас.
Трябваше да се откаже, макар и в последния момент. Беше върхът на глупостта от нейна страна да донесе кошница с обяд. Никой нямаше да я купи. Тя прокле наум своята гордост.
Продадени бяха още няколко кошници, повечето за десет или двадесет лири. Никол се чудеше дали е способна да се прояви като страхливка и да си тръгне, преди кошницата й да бъде изнесена на продан. Без да го съзнава, очите й отново се бяха вперили в херцога.
За един кратък миг, който й се стори цяла вечност, погледите им се срещнаха. Този път пръв се извърна той, и то за да каже нещо на Елизабет. Ала Елизабет беше уловила погледа й и весело й махна с ръка. Никол не знаеше дали е отговорила на поздрава. Знаеше само, че не може да подвие опашка и да побегне, вече не. С печална усмивка тя се обърна отново към платформата.
— Виждал ли си Робърт? — попита тревожно Елизабет. — Останаха само няколко кошници, а него го няма никакъв.
Херцогът беше напрегнат.
— Може би снощи е пийнал повечко и е забравил за обещанието си към теб. — Това бе напълно в стила на Робърт. Надяваше се наистина да е така и хубавият ерген изобщо да не се появи и да купи обяда на Никол.
— Стейси! — извика Елизабет, зърнала братовчедка си да прекосява тълпата със своя ухажор, който току-що бе купил ярко украсената й кошница.
Стейси се приближи и поздрави двамата си братовчеди.
— Това е лорд Харингтън — каза тя, като му хвърли свенлив взор. — Той купи обяда ми за тридесет и пет лири!
— Колко мило — кимна Елизабет и колкото и да бе разтревожена, се спря, за да поздрави господина. После хвана братовчедка си за ръката и я отведе настрана. — Стейси, къде е брат ти? Къде е Робърт?
— О, пропуснах да ти предам неговото съобщение — каза Стейси с усмивка. — Съвсем бил забравил, че за днес има друг ангажимент в Брайтън, който не можел да пропусне за нищо на света. Каза, че ужасно съжалява.
Елизабет пребледня. Стейси се засмя.
— Не се безпокой, той ми разказа за твоя замисъл. Погрижил се е да не те остави в небрано лозе. Помолил е един свой приятел да дойде и да заеме мястото му.
— Кого? — попита Елизабет.
Стейси посочи с ръка.
— Виждаш ли онзи рижавия с белия ленен костюм? Който стои до един друг с кариран костюм? Казва се Честър Едикойси и ще купи обяда на Никол. — Тя се изкикоти отново.
Елизабет погледна раздърпания млад джентълмен и приятеля му. И двамата очевидно бяха пияни.
— Ще убия Робърт! — каза тя.
Стейси се засмя.
— Трябва да вървя, Елизабет. Приятни забавления! — И двамата с лорд Харингтън забързаха към платформата, за да видят края на търга.
Елизабет се върна при херцога обезумяла от тревога и му разказа какво се бе случило.
Кошницата й беше изнесена за продан. Сърцето на Никол се бе качило в гърлото. В мига, в който аукционерът вдигна сламената кошница, й се прииска да умре. Знаеше, че би трябвало да я украси, както бе сторила Реджина със своята, но се бе опитала и опитите й се бяха провалили. Всички панделки и кордели й изглеждаха глупаво, салфетките и дантелите също. С цветята се бе получило още по-лошо, и накрая, отчаяна, Никол бе боядисала кошницата в яркочервено. Всички останали бяха предпочели белия цвят или пък пастелните тонове, и бяха украсили кошниците си с кордели, дантели и всевъзможни женски финтифлюшки. Никол знаеше, че кошницата й представлява жалка гледка.
Когато аукционерът я вдигна с ококорени очи, сред тълпата се надигна смях.
— Да видим какво имаме тук? М-м-м! — измърмори той. — Каквото и да се съдържа в тази необичайна кошница, то мирише ужасно добре! Кой ще започне наддаването?
Въпросът бе посрещнат с мълчание. Лицето на Никол пламна. Наложи си да гледа право пред себе си, към шишкавия аукционер, който държеше ужасно оцветената й кошница.