Време на презрение

— Крал Визимир — каза Дийкстра, след като престана да се киска — ми плаща допълнителна премия за всяка разкрита тайна. Прекаленото усърдие ми осигурява приемлив стандарт на живот. Сигурно ще се смееш, но имам жена и деца.

— Не виждам нищо смешно в това. Продължавай да работиш за стандарта на живот на жена си и децата си, но не за моя сметка, моля те. В тази зала, както ми се струва, не липсват тайни и загадки.

— Даже напротив! Цялата Аретуза е една голяма загадка. Сигурно си забелязал? Тук нещо виси във въздуха, Гералт. И за по-голяма яснота ще добавя — нямам предвид канделабрите.

— Не разбирам.

— Вярвам ти. Защото и аз не разбирам. Но много бих искал да разбера. А ти не би ли искал? Ах, извинявай. Ти вероятно и без това знаеш всичко тук. Чрез очарователната Йенефер от Венгерберг, за да не се налага да търсиш по-отдалеч. Като си помисля само, че имаше времена, в които на мен ми се случваше да науча това-онова от очарователната Йенефер. Ах, къде отидоха ланските снегове?

— Наистина не разбирам накъде биеш, Дийкстра. Не можеш ли да се изразяваш малко по-ясно? Опитай. Но само ако не е разговор по служба. Извинявай, но нямам намерение да работя за допълнителните ти премии.

— Мислиш, че пробвам да те разпитвам? — направи физиономия шпионинът. — Да измъкна информация с хитрост? Обиждаш ме, Гералт. Просто ми е интересно дали забелязваш в тази зала същата закономерност, която ми се набива в очите.

— И коя е тази закономерност?

— Не те ли учудва отсъствието на кралски особи? Ако имаше такива, щяхме да ги забележим без никакви усилия.

— Не, ни най-малко не ме учудва. — Гералт най-накрая успя да си бодне една маслина с клечка за зъби. — Вероятно кралските особи предпочитат традиционните пиршества, на маси, под които могат да се свлекат грациозно на зазоряване. Освен това…

— Освен това какво? — Дийкстра сложи в устата си четири маслини, които беше взел от чинията с пръсти, без изобщо да се притеснява.

— Освен това — вещерът гледаше към разхождащите се из залата групи — на кралете не им се е искало да си правят труда. Вместо това са изпратили армия от шпиони. От членове на Братството и хора извън него. Навярно за да подушат какво виси във въздуха тук.

Дийкстра изплю на масата костилките от маслините, свали от една сребърна поставка дълга вилица и започна да рови с нея в дълбока кристална салатиера.

— А Вилгефорц — каза той, без да прекратява заниманието си — се погрижи тук да няма недостиг на шпиони. Получи всички шпиони в едно гърне. Защо са му на Вилгефорц всички кралски шпиони в едно гърне, вещерю?

— Нямам представа. И слабо ме интересува. Нали ти казах — тук съм на частно посещение. Бих казал, че съм извън гърнето.

Шпионинът на крал Визимир измъкна от салатиерата малко октоподче и го огледа с отвращение.