Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Никога не би казала нито на Гил, нито на който и да е друг, но от момента, когато поискаха да се свърже с Рейн, знаеше, че той ще приеме срещата. Зачуди се какви ли оправдания е измислил пред себе си, за да се съгласи да се видят в Банкок. Сигурно си е казал, че рискът си струва, защото може да разбере от нея нещо повече за Лави. Може би се е надявал и на нещо като случилото се помежду им, но тя знаеше истинската причина. Истинската причина беше доверието.
Докато го гледаше как спи, усети толкова силен прилив на благодарност, че в очите й избликнаха сълзи. Дощя й се да го събуди с целувка, да обгърне лицето му с длани, да го погледне в очите и да му благодари, наистина да му благодари, да му даде да разбере колко много означава за нея това доверие, което й нямат дори хората, с които работи. Усмихна се на абсурдния си порив и го изчака да премине.
В много отношения той беше странен човек, но на нея тази странност й харесваше. Понякога погледът в очите му й напомняше за мъката на родителите й, когато брат й загина в Ливан. Разнежваше се, видеше ли го да гледа така, а когато той забелязваше, че се е взряла в него прекалено внимателно, отместваше очи. Веднъж го беше попитала дали някога изобщо е бил дете. Беше й отвърнал, че не. Остави го на мира, защото усети, че каквито и да са били събитията, довели до това изражение, към тях трябва да се подхожда постепенно и заобиколно, ако изобщо се осмели да го стори.
Знаеше, че обстоятелствата са против тях, но сега не й се мислеше за това. Вместо това се замисли как да компенсират факта, че едва не се бяха изправили един срещу друг. Когато всичко се оправеше, разбира се. Бяха останали заедно в Макао, в Хонконг, а сега и в Тайланд. Все на негова територия. И, разбира се, в Рио, което беше нещо като неутрална земя. Искаше й се да го отведе в Европа, която вече чувстваше като свой дом повече от Израел. Може би в Барселона или на брега на Амалфи. Някъде, където не беше ходил, където съвместното им прекарване щеше да е свежо и необременено от спомени.
Продължи да го гледа. Никога не беше виждала мъж, който да спи толкова тихо. Беше почти изнервящо, че някой може да е потаен дори в съня си.
След известно време заспа и тя.
10.
Събудих се рано на другата сутрин. Дилайла все още спеше. Измъкнах се от леглото и отидох на пръсти в дневната, като затворих тихо тиковите врати, които я разделяха от спалнята. Взех мобилния си телефон и поставих в него една от резервните сим карти, които бях купил в Банкок, на практика придавайки на телефона нова идентичност. След това отидох в тоалетната, затворих вратата и го включих. Трябваше да проведа два разговора и за момента не исках да посвещавам никого в тях. Обикновено предпочитам да не използвам мобилен телефон от фиксирано местоположение, но с новата сим карта телефонът беше стерилен. И разговорите щяха да са кратки.
Първо Тацу, старият ми приятел и дух на възмездието от Кейсацучо, японското ФБР. Той ми дължеше услуги до края на живота си, тъй като бях ликвидирал убиеца от якудза Мураками, когото Тацу поиска да премахна, без да замесвам закона. Беше време да си поискам една от тези услуги обратно.
Мобилният му телефон звънна само веднъж. След това чух гласа му. Тъй като не си пилееше думите и дори сричките, каза само:
— Хай.
— Здравей, стари приятелю — отвърнах на японски. Настъпи мълчание и аз си представих една от редките му усмивка.
— Здрасти — каза той. — Отдавна не сме се чували.
— Доста отдавна.
— В града ли си?
— Не.
— Значи ми се обаждаш за информация.
— Да.
— Какво ти трябва?
— Преди четири дни в един мол в Манила е имало стрелба. Искам да науча всичко, което знаеш, за застреляните.
Тацу щеше да се чуди дали съм замесен, но знаеше, че няма смисъл да пита. Отвърна:
— Добре.
— Благодаря ти.
— Всичко наред ли е?
— Както обикновено.
— Съжалявам да го чуя.
Захилих се.
— Благодаря ти, приятелю.
— Обади ми се, като пристигнеш в града. Ще си подърдорим за това-онова.
Усмихнах се. Тацу беше съвършено неспособен да си бъбри за дреболии, заради което го заяждах непрекъснато.