Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Никой не отговаря от къщата му — каза Кони. — А сутринта звъннал в службата си и ги предупредил, че е болен. Вероятно се крие под леглото си с надеждата, че всичко е било само лош сън.
Натъпках документите в чантата си и използвах телефона на Кони, за да звънна на Мери Маги.
— Реших да сключа сделка с Еди — съобщих на кечистката, когато вдигна телефона. — Проблемът е, че не знам как да се свържа с него. Мислех си, че след като използва колата ти, може да ти звънне или нещо друго… за да ти каже, че всичко с колата е наред.
— Каква е сделката?
— Имам нещо, което Еди търси, и съм готова да го разменя срещу Откаченяка.
— Откаченяка?
— Еди ще разбере.
— Добре — съгласи се Мейсън. — Ако ми се обади, ще му предам, но няма гаранция, че ще говоря с него.
— Разбира се — отвърнах.
За всеки случай. Лула отвори едното си око.
— Охо, да не би пак да имаш предчувствия?
— Аз съм стръв — обясних й.
— Айде бе!
— Какво е това нещо, което Дечуч търси? — попита Кони.
— Нямам представа — отговорих. — Това е част от проблема.
Обикновено хората се изнасят от Бърг, когато се разведат. Мелвин беше едно от малкото изключения. Според мен по време на развода си е бил прекалено изтощен и съсипан, за да си търси свястно място, където да се настани.
Паркирах пред къщата на семейство Селиг и заобиколих отзад към гаража. Беше паянтов гараж за две коли, над него имаше паянтова гарсониера. Изкатерих се по стълбите догоре и почуках. Нищо. Потропах отново, залепих ухо до очуканото дърво и се ослушах. Вътре някой се движеше.
— Хей, Мелвин — извиках силно. — Отвори.
— Разкарай се — отвърна той иззад вратата. — Не се чувствам добре. Разкарай се.
— Аз съм Стефани Плъм — представих се. — Трябва да поговоря с теб.
Вратата се отвори и Мелвин подаде глава. Косата му беше несресана, а очите — кървясали.
— Днес сутринта трябваше да се явиш в съда — напомних му.
— Не можах да отида. Чувствах се зле.
— Трябваше поне да звъннеш на Вини.
— Уф! Не се сетих за това.
Помирисах дъха му.
— Пил ли си?!
Той се залюля напред-назад и по лицето му се разля глупава усмивка.
— Не.
— Миришеш на лекарство за кашлица.
— Черешов шнапс. Някой ми го подари за Коледа.
Олеле, майчице! Не можех да го заведа в съда в този вид.
— Мелвин, налага се да изтрезнееш.
— Добре съм. Само дето не си усещам краката — оплака се той и погледна надолу. — А само преди минута ги усещах.
Изкарах го от гарсониерата, заключих вратата зад нас и слязох надолу по паянтовите стълби пред него, за да му попреча да си строши врата. Натъпках го в хондата и му закопчах предпазния колан. Той увисна на него с отворена уста и замаян поглед. Закарах го до къщата на родителите ми и го завлякох вътре.
— Гости, приятна изненада — зарадва се баба, като ми помогна да вкарам Мелвин в кухнята.
Майка ми гладеше и си пееше беззвучно.
— Никога не съм я чувала да пее така — казах на баба.
— Цял ден е така — обясни ми тя. — Започвам да се тревожа. А и глади една и съща риза от часове.
Настаних Мелвин до масата, сипах му черно кафе и му направих сандвич с шунка.
— Мамо? — попитах. — Добре ли си?
— Да, разбира се. Просто гладя, скъпа.
Мелвин завъртя очи към баба.
— Знаеш ли какво направих? Изпиках се върху тортата на сватбата на бившата ми жена. Изззззпиках се върху цялата глазура. Пред всички гости.
— Можеше да е и по-лошо — успокои го баба. — Можеше да се изкензаш на дансинга.
— Знаеш ли какво ссссстава, когато се изззззпикаеш върху глазурата? Сссссъсипва се. Цялата се раззззтича.
— Ами малките младоженци на върха на тортата? — попита баба. — И върху тях ли се изпика?
Мелвин поклати глава.
— Не можах да ги стигна. Едва се справих с долния етаж — обясни той и положи глава на масата. — Не мога да повярвам, че се изложих по този начин.
— Ако се поупражниш малко, вероятно следващия път ще успееш да стигнеш и до върха на тортата — утеши го баба.
— Никога вече няма да отида на сватба — отвърна Мелвин. — Иска ми се да бях умрял. Може би трябва да се самоубия.
Валери влезе в кухнята с панера с прането.
— Какво става? — попита тя.
— Изпиках се на тортата — отговори Мелвин. — Бях пиян като мотика.
После той заспа с лице върху сандвича си.
— Не мога да го заведа в съда в този вид — казах.
— Остави го да си отспи на канапето — предложи мама, като остави ютията. — Всеки да хване по една част от тялото му и ще го завлечем там.
Зиги и Бени стояха на паркинга, когато се прибрах у дома.
— Чухме, че искаш да сключиш сделка — каза Зиги.