Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Беше просто опознаване.
— Среднощно опознаване.
— Какво да ти кажа. Този тип обича да порка. Късно.
— Щом като това е всичко, което обича да прави късно…
Защо жените винаги са способни инстинктивно да надушат аромата на близка или на действителна изневяра? Даже когато просто разговаряш с тях по телефона?
— Приеми го така — казах аз, — това е всичко, което аз обичам да правя късно.
— Радвам се да го чуя.
— Освен ако ти не си наблизо, разбира се.
— Знаеш ли, понякога си мисля, че си защитил докторат по романтически глупости…
— Най-после го разбра.
— Довиждане, сладурче. Пази си нервите. И ми се обади веднага щом получиш някакви новини от GBS.
— Обещавам — рекох ентусиазирано аз.
Благодарение на адското задръстване ми трябваха почти два часа, за да стигна до Манхатън. Клетъчният телефон беше на седалката до мен. Не звънна нито веднъж. В девет се обадих в офиса да кажа, че ще закъснея и да проверя съобщенията си. Нито дума от Тед Питърсън. Докато оставя колата в Ейвис и хвана такси към центъра, вече наближаваше десет. Точно когато таксито спря пред офиса, телефонът звънна. Когато го вдигнах, ръцете ми трепереха. Беше Фил Сирио.
— К’во става, шефе? — попита той.
— Сега знам какво са изпитвали онези пилоти камикадзе, когато са им казвали, че е техен ред да летят.
— Значи си взел решение за Питърсън?
— Още не.
— Просто кажи една дума и ще вдигна телефона.
Погледнах отново часовника си.
— Дай ми два часа — казах.
На бюрото ме чакаше цяла камара съобщения. Но нито едно от GBS. Казах на Лили да прекъсне всеки разговор, ако се обади Тед Питърсън.
— Мистър Зануси тук ли е тази сутрин? — попитах.
— На съвещание е и няма да се върне до обяд — отговори Лили.
Слава Богу! Това щеше да ми отпусне още час-два, през които да играя. Мисли. Мисли. Мисли! Включих компютъра си и прегледах отново списъка на клиентите ни с напразната надежда, че може би съм пропуснал някого — който и да е — който би могъл да грабне голямото приложение за утре. Никакви възможности. Макар да знаех, че няма абсолютно никакъв шанс, потърсих териториалните мениджъри по продажбите в Сиатъл, Чикаго, Хюстън и в Силиконовата долина, чудейки се дали те нямат подръка някое излишно многостранично приложение. От едното до другото крайбрежие получих отговора, който очаквах:
Да не си луд? Боб Брубейкър — колегата ми в Пало Алто и вероятно най-борбеният тип в компанията — наистина се озлоби.
— Погаждаш такъв номер в деня, в който са ни погълнали… и после очакваш аз да ти спася задника?
— Това не е номер, Боб. Бяхме подведени лошо от един клиент.
— И това подвеждане ще удари всички ни. При шест празни страници в априлския брой Кланг-Мартелсман ще си помислят, че целият екип по продажбите е сбирщина от родени неудачници.
— Виж, аз съм се провалил. Нали така? Мен ще пречукат, не теб.
— Обещавам ти, човече! Ако се сгромолясам заедно с теб…
— Боб, моля те, знам, че на всички ни е трудно…
— … плащам две издръжки и имам две деца в колежа. Така че не ми излизай с тези успокоителни говна…
— Те няма да те уволнят заради това, че аз съм прецакал работите.
— Така ли? Е, ако го направят, ти си мъртъв. Разбираш ли ме, Алън? Мъртъв.
Затворих. Силно. Точно това ми трябваше тази сутрин. Смъртна заплаха. Психясало копеле. Но аз постъпих глупаво като му се обадих. Брубейкър беше мистър Спусък на Косъм — един от онези типове, които винаги са на две секунди от детонацията. И просто изказваше онова, което всички ние чувствахме: чист, неподправен страх.
В единадесет и половина се обади Чък Зануси. Накарах Лили да му каже, че съм зает, но тя отново се върна на линията, информирайки ме, че мистър Зануси е излязъл от съвещанието си само за да се обади и настоява да разговаряме. Натиснах копчето за първа линия.
— Е? — попита Чък.
— Почти успяхме — отговорих.
— Глупости.
— Във всеки момент очаквам обаждане от Питърсън…
— Имаш тринайсет минути.
— Може да е след обяд…
— Тринайсет минути, Нед.
— За Бога, Чъки, не превръщай това в някаква смъртоносна сцена. Нима губернаторът ще се обади за отменяне на присъдата, преди да му поднесат сока…