Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Баронът на Северен страж дори искаше да задържи Ерик, докато се получи потвърждение, но Ерик вече разполагаше с отряд от близо двеста души и баронът се отказа.
Във Висок замък баронът само се прегърби, сякаш стовариха още товар върху и без това нелекото му бреме, и се подчини почти без да възразява. Ерик подозираше, че отрядът от четиристотин души, облечени в ливреите на Северен страж и Железни проход, също допринесе донякъде, за да го убеди.
Бяха яздили през неизбродните степи на Високи хълмове, дома на номадски племена, които пасяха овцете си и ги търгуваха срещу друга нужна стока с бароните и малките селца, все още оцеляващи някак си по Северните земи. На няколко пъти се натъкнаха на току-що изоставени биваци, сякаш приближаването на толкова много въоръжени мъже бе накарало разбойническите банди да побегнат.
След третия такъв бивак Ерик заповяда двама от хората му от Железни проход да препуснат напред като авангард. Не му беше много приятно, че трябва да се безпокои толкова далече в границите на Кралството, но от всички земи между Далечния бряг и Кралското море тези между Зъбите на света — голямата планинска верига на север — и границата на Тъмния лес, бяха най-враждебните. Знаеше се, че разбойнически банди таласъми и тъмни елфи са прониквали чак до Сетанон в годините преди Войната на разлома, и колкото и нагъсто да сновяха кралските патрули през тези области, те все още си оставаха диви и негостоприемни.
Сега яздеха през рехави гори и пътят ги водеше към много по-гъстия Тъмен лес, а Ерик вече бе изгубил броя на удобните за засада места, покрай които бяха минали.
Съгледвачът дръпна юздите и докладва:
— Въоръжена група на бивак, старши сержант. Поне сто души.
— Сто? — попита Ерик. — Някой видя ли те?
— Не, не са поставили постове и изглежда, не се безпокоят много.
— Какви са?
— Нямат никакво знаме, нито униформи. Приличат на разбойници.
Ерик освободи съгледвача и се обърна към мъжа, когото бе назначил за действащ ефрейтор — един сержант от Железни проход, казваше се Гарет.
— Искам бойна линия зад нас, на петдесет разкрача — половината хора. При първия сигнал да се изсипят от двете страни. Останалите да стоят в готовност, да ударят със сила в средата, ако се наложи, в колона по двама. Вземи четирима от най-добрите си хора и тръгнете с мен.
Макар и с десетина години по-възрастен от Ерик, мъжът изпълняваше заповедите му безпрекословно. Ерик харесваше това, че е дисциплиниран, и възнамеряваше да го направи сержант колкото е възможно по-скоро, защото виждаше в него човек, който може да опази хората му.
Това беше едно от нещата, заради които Ерик бе длъжен да се съгласи с плана на Калис, макар и с неохота: мъжете, които го изпратиха да доведе, се бяха закалили в многото години боеве с таласъми, тъмни елфи и разбойници. Повечето от тях имаха опит като планински бойци и нямаше да е трудно да се претопят в частта, която вече имаше под свое командване.
Първите двадесет мъже се развърнаха зад Ерик.
— Бъдете готови за сблъсък.
Ерик, Гарет и четиримата подбрани от него поеха напред.
Запровираха си през гъстите дървета и скоро лагерните огньове се появиха пред очите им. Около тях се виждаха налягали осемдесетина мъже, още двайсетина си говореха прави насред поляната. Имаше петнайсетина безредно вдигнати палатки, няколко души поддържаха огньовете и се грижеха за провизиите в средата на поляната. Ерик видя и товарни фургони и коне, вързани в другия край на поляната. Той се обърна и прошепна на Гарет:
— Това не са разбойници.
Ефрейторът кимна, после каза:
— Най-добре е да ги ударим.
За него нямаше съмнение: трябваше да влязат в бой. Ерик обаче се зачуди. Макар да нямаше още обед, мнозина от мъжете спяха.
— Чакат някого — каза той.
— Откъде знаете, старши сержант? — попита Гарет.
— Тук са поне от седмица и им е омръзнало. — После посочи изкопания вдясно от поляната нужник.
— Подуших го — отвърна Гарет. — Прав сте. От доста време са тук.
— И освен ако не греша много, тук няма нищо, заради което си струва да чакат, така че чакат да се появи някой.
— Кой?
— Точно това смятам да разбера.
Махна на мъжете да тръгнат напред и те подкараха конете и навлязоха в полезрението на лагеруващите.
Някакъв отегчен войник седеше и лъскаше меча си. Вдигна очи разсеяно и видя Ерик и останалите тъкмо когато излязоха на поляната. Очите му се ококориха и той извика.
Щом чу вика му, Ерик настръхна и извика на хората си:
— В атака!