Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Защото мъжът танцува и шляпа в локвите вода — казва тя с почти незабележима мимика на лицето.
— Кой танцува?
— Кой? — повтаря тя. — Джийн Кели — така казва мама.
— Аха, значи гледаш Singin’ in the rain?
— Мама го гледа.
— А ти не гледаш ли?
— И аз гледам.
— И си радостна?
Тя кима бавно.
— Какво се случва?
Ева затваря уста и свежда лице надолу.
— Ева?
— Коремът ми е голям — изрича тя почти беззвучно.
— Коремът ти ли?
— Виждам, че е страшно голям — казва тя и сълзите й рукват.
— Дървеният замък — шепти Юси. — Дървеният замък.
— Ева, ще ме слушаш мен — продължава Ерик. — Можеш да чуваш всички други тук в стаята, но ще слушаш единствено моя глас. Нека не те е грижа какво казват другите, ти обръщаш внимание единствено на моя глас.
— Окей.
— Знаеш ли защо коремът ти е голям? — пита Ерик.
Лицето й е отчуждено, обърнато към някаква мисъл, към някакъв спомен.
— Не знам.
— Напротив, мисля, че знаеш — казва Ерик спокойно. — Но нека да следваме твоя ритъм, Ева. Не е необходимо сега да мислиш за това. Искаш ли отново да гледаш телевизия? Ще те придружа, всички тук ще те придружим по целия път, независимо от това, какво се случва, това е обещание. Обещали сме и можеш да ни вярваш.
— Искам да вляза в дървения замък — прошепва тя.
Ерик седи на кушетката за пренощуване в стаята в болницата, усеща, че се доближава до своите собствени пространства, доближава се до отминалото, до потъналото в забвение.
Той потърква очи, взира се в пулсиращия телевизионен екран и промълвява:
— Отвори вратата.
Чува самия себе си да произнася числа, които я потапят още по-дълбоко в хипнозата, обяснява й, че тя съвсем скоро ще прави каквото той каже, без преди това да се замисли, просто ще приеме, че неговият глас я ръководи правилно. Тя поклаща леко глава и той продължава да брои на обратно, оставя числата да падат тежко и унасящо.
Качеството на образа се влошава бързо: Ева вдига поглед нагоре, очите й са помътнели, навлажнява устните си и прошепва:
— Виждам ги как взимат някого, просто отиват там и взимат…
— Кой е този човек, който взима? — пита той.
Тя започва да диша учестено.
— Един мъж с коса на опашка — хленчи тя. — Той окачва малкото…
Касетата припуква и образът изчезва.
Ерик превърта на бързи обороти до края, но образът не се възстановява, половината касета е унищожена, изтрита.
Остава седнал пред черния телевизионен екран. Вижда себе си как наднича от дълбочината на тъмното отражение. Едновременно вижда своето с десет години по-възрастно лице и лицето на този, който някога е бил. Гледа касетата, ролка 14, гледа ластичето и листа с надпис: ДЪРВЕНИЯТ ЗАМЪК.
25.
Вторник сутрин, петнайсети декември
Преди вратите на асансьора да се затворят, Ерик натиска копчето повече от десет пъти. Знае, че няма да стане по-бързо, но не може да спре. Мисълта за думите на Бенджамин, дошли от мрака на колата, се смесва с множество чудновати фрагменти от спомени, които видеофилмът накара да изплуват. Отново чува слабия глас на Ева Блау, че един мъж с коса, вързана на опашка, е взел някого. Но около устата й има нещо лъжливо, нещо изкривява устата й.
Високо горе в барабана на асансьора нещо кънти, докато кабината стремително се спуска надолу.
— Дървеният замък — казва той и за кой ли път си пожелава това да е просто съвпадение, изчезването на Бенджамин да няма нищо общо с неговото минало.
Асансьорът спира и вратите се отварят. Той бърза през подземния паркинг и влиза в тясното стълбище. Два етажа по-надолу отключва стоманена врата и продължава през белия тунел до оборудвана с аларма врата, натиска дълго звънеца на домофонната уредба, получава противоречив отговор, навежда се напред и съобщава в микрофона за какво е дошъл. Никой не е добре дошъл тук, мисли си той. В хранилището се намират всички архивирани картони на пациенти, всички проучвания, всички експерименти, докладвани изследвания, обсъжданията около препарата невроседин и съмнителни здравни анализи. На рафтовете стоят хиляди папки, в които са запазени резултатите от тайни взимания на проби през осемдесетте години на случаи с подозрения за ХИВ, принудителните стерилизации, зъболекарските експерименти върху дебилни, когато шведската реформа в зъболечението трябваше да бъде проведена. Деца от домовете, психичноболни и стари хора бяха принуждавани да стоят със захарно тесто в устата, докато зъбите им се разядат напълно.