Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
26.
Вторник сутрин, петнайсети декември
Рано сутрин голямата сянка на сградата на кметството пада върху фасадата на полицията. Единствено най-високата кула е обляна в слънчева светлина. През първите часове след изгрева сянката от сградата на полицията изчезва и тя е огряна цялата в жълто. Меденият покрив блести, красивите орнаменти от ковано желязо с вградени канали и малки медени коруби, където се събира дъждът и се стича надолу по улуците, са покрити с искрящи капки роса. Светлината я залива през целия ден, а сенките на дърветата се въртят като часовникови стрелки и чак няколко часа преди слънцето да залезе, фасадата отново посивява.
Карлос Елиасон е застанал до своя аквариум и гледа през прозореца, когато Юна чука на вратата му и я отваря едновременно.
Карлос се сепва и се обръща. Виждайки Юна, на лицето му както обикновено се изписват противоречиви чувства. Той го поздравява със смесица от притеснение, радост и неохота, посочва с ръка към стола за посетители и забелязва, че все още държи бурканчето с храна за рибките.
— Точно гледах, че е валяло сняг — казва той неопределено и оставя бурканчето до аквариума.
Юна сяда и поглежда през прозореца. Паркът Кронеберг е покрит с тънък слой сух сняг.
— Може би ще имаме снежна Коледа, кой знае — внимателно се усмихва Карлос и сяда от другата страна на бюрото. В Сконе, където съм израснал, нямаше истински зими. Всичко винаги изглеждаше еднакво. Една сивкава светлина над полетата…
Карлос млъква изведнъж.
— Но ти не си дошъл, за да говорим за времето — казва той остро.
— Не съвсем.
Юна го поглежда спокойно и се обляга назад:
— Искам да поема случая с изчезналото момче на Ерик Мария Барк.
— Не — рязко отговаря Карлос.
— Аз бях този, който започна с…
— Не, Юна, беше ти позволено да го следиш, докато имаше връзка с Йозеф Ек.
— Все още има — упорито отговаря Юна.
Карлос става, прави няколко нетърпеливи крачки и се обръща към Юна:
— Инструкциите ни са пределно ясни, нямаме средства за…
— Мисля, че отвличането е пряко свързано с хипнотизирането на Йозеф Ек.
— Какво искаш да кажеш сега? — раздразнено пита Карлос.
— Че не може да е съвпадение това, че синът на Ерик Мария Барк изчезна само седмица след хипнозата.
Карлос сяда отново и вече не звучи толкова сигурен, опитвайки се да твърди:
— Едно избягало хлапе не е работа за Държавната криминална полиция, просто не става.
— Той не е избягал — кратко казва Юна.
Карлос хвърля бърз поглед към рибите, навежда се напред и казва по-тихо:
— Само защото си малко гузен, Юна, не мога да ти позволя…
— Тогава искам прехвърляне — казва Юна и се изправя.
— Къде?
— В отдела, занимаващ се със случая.
— Отново упорстваш — казва Карлос и се почесва раздразнено по главата.
— Но ще се окажа прав — усмихва се Юна.
— Господи — въздиша Карлос, гледа рибите си и притеснено клати глава.
Юна тръгва към вратата.
— Чакай — извиква Карлос.
Юна спира, обръща се и вдига вежди въпросително.
— Да кажем така — ти не поемаш случая, не е твоят случай, но разполагаш с една седмица да разследваш изчезването на момчето.
— Добре.
— Така че сега няма нужда да казваш „нали ти казах“.
— Добре.
Юна взима асансьора надолу до своя етаж, поздравява Аня, която му маха, без да отклонява поглед от монитора на компютъра, после минава покрай стаята на Петер Неслунд, в която е включено радиото. Един спортен журналист коментира женския биатлон с пресилен ентусиазъм в гласа. Юна се връща назад до стаята на Аня.
— Нямам време — казва тя, без да го поглежда.
— Напротив, имаш — спокойно казва той.
— Заета съм с нещо много важно.
Юна се опитва да надникне през рамото й.
— Върху какво работиш? — пита той. — Какво е това?
Тя въздиша.