Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Някой е отвлякъл Бенджамин, причинил ми е това, трябва да има прозорец към това някъде в паметта ми, мисли си.
— Ще те намеря — прошепва той.
Ерик гледа намокрените страници на Лекарския вестник. На една снимка новият шеф на Каролинския институт се е надвесила напред над писалището. Лицето й е размазано и тъмно от водата. Когато Ерик се опитва да махне вестника, забелязва, че той е залепнал за масата. Частта с обявите на последната страница остава на масата, наполовина са откъснати букви за Световната здравна конференция. Сяда на масата и се залавя да изстъргва остатъка от хартията с нокътя на палеца си, но се спира насред движението и се вглежда в комбинацията от букви: е, в, а.
От паметта му се надига и завърта бавна вълна, пълна с отражения и фасети, и след това напълно ясният образ на една жена, която отказва да върне нещо, което е откраднала. Знае, че тя се казва Ева. Устата й е напрегната, със следи от слюнка върху тънките устни. Тя му крещи със сдържан гняв: Ти си този, който взимаш! Само взимаш и взимаш, и взимаш! Какво щеше да кажеш, по дяволите, ако аз ти вземех нещо твое? Как мислиш, че щеше да се чувстваш? Тя скрива лицето си в ръце и казва, че го мрази, повтаря го безспир, може би сто пъти, преди да се успокои. Страните й са бледи, очите й са зачервени по края, тя го гледа, неразбираща и изтощена. Спомня си я, осъзнава, че си я спомня добре.
Ева Блау, мисли си той. Знаеше, че допусна грешка, когато се съгласи да я приеме като пациент, знаеше го още от началото.
Оттогава са минали много години. Тогава използваше хипнозата като силна и въздействаща част от терапията. Ева Блау. Името идваше отвъд другата страна на времето. Преди да спре да хипнотизира. Преди да се зарече, че никога повече няма да го прави.
Толкова силно бе вярвал в хипнозата! Та той беше видял, че ако пациентите биват хипнотизирани един пред друг, тогава забраненото посегателство, престъплението и чувството за унижение нямаше да бъде толкова трудно за разплитане. Щеше да бъде по-трудно да се отрича и по-лесно да се лекува. Вината щеше да бъде споделена, идентичността на насилника и на жертвата да се размие. Хората нямаше вече да обвиняват себе си за това, което се е случило, ако се намират в стая, където всички други са преживели същото нещо.
Защо Ева Блау беше станала негова пациентка? Вече не можеше да си спомни за какво се отнасяше нейната болка. Срещаше толкова много ужасни съдби. Хора със съсипано минало идваха при него — често агресивни, винаги уплашени, натрапчиви, параноидни, нерядко преживели осакатявания и опити за самоубийство. Много от тях влизаха и заставаха пред него само с една тънка преграда зад гърба, деляща ги от едно психотично, шизофренно състояние. Подлагани на систематично малтретиране, измъчване, фалшиво изпълнение на смъртна присъда, бяха загубили децата си, бяха жертви на инцест, изнасилване, бяха ставали свидетели на ужасни неща или принуждавани да участват в тях.
Какво беше откраднала тя — питаше се Ерик. Обвиних я за кражба, но какво беше откраднала?
Не успява да си припомни, става, прави няколко крачки и затваря очи. Нещо още се случи, но какво? Беше ли свързано с Бенджамин? При един случай беше обяснил на Ева Блау, че може да й потърси друга терапевтична група. Защо не си спомняше какво се бе случило? Да го заплашва ли беше започнала?
Единственото, което успява да извика в паметта си, е споменът за една доста ранна среща тук в кабинета: Ева Блау беше обръснала цялата си коса и се бе гримирала само около очите. Беше седнала на канапето, разкопча блузата си и му показа по един делови начин белите си гърди.
— Ти си била у дома, вкъщи — каза Ерик.
— Ти си бил у дома, вкъщи — отговори тя.
— Ева, ти ми разказа за моя дом — продължи той. — Съвсем друго нещо е да се вмъкнеш с взлом вътре.
— Не съм се вмъкнала.
— Беше счупила стъклото на прозореца.
— Камъкът счупи прозореца.
24.
Ключът е в ключалката на шкафа за документи и дървените летвички се огъват плавно, когато Ерик натиска дръжката надолу и започва да търси. Някъде тук, мисли си той. Знам, че тук има нещо за Ева Блау.
Когато неговите пациенти по една или друга причина постъпват различно от очакваното, когато излизат от рамката, обусловена от състоянието им, винаги запазва материалите, свързани с тях, в шкафа, до момента, в който проумее отклоненията.
Може да става дума за бележка, наблюдение или някой забравен предмет. Прибира листове, бележници, листчета и квитанции със записки. Избледнели снимки в пластмасова папка, един външен твърд диск, няколко дневника от времето, когато вярваше в пълната откритост между пациент и лекар, рисунка, направена от едно травмирано дете една нощ. Няколко касети за магнетофон и видеокасети от лекциите в Каролинския институт. Книга от Херман Брох, пълна с паметни бележки. Ръцете на Ерик се спират. Усеща боцкане по върховете на пръстите си. Около една касета VHS има увита хартия с кафяво гумено ластиче. На гърба на касетата пише само: Ерик Мария Барк, касета 14. Издърпва листа, насочва лампата и разпознава собствения си почерк: Дървеният замък.