Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Леденостудени тръпки пробягват нагоре по гърба му и по целите му ръце. Косата на тила му се изправя и той внезапно чува тиктакането на ръчния си часовник. В главата му пулсира, сърцето му ускорява ритъма си, той сяда на стола, отново разглежда касетата, взима с треперещи ръце телефона от масата и се обажда в портиерната и моли да му донесат в стаята видеомагнетофон. С натежали като олово крака отива отново към прозореца, вдига нагоре щорите и после стои и гледа влажната снежна покривка на вътрешния двор. Тежки снежинки минават косо и бавно през въздуха и се приземяват върху стъклото на прозореца, губят цвета си и се стапят от топлината на стъклото. Казва си, че вероятно става дума единствено просто за случайности, странни съвпадения, но същевременно разбира, че някои от парченцата пъзел вероятно ще съвпаднат едно с друго.
Дървеният замък, този надпис върху листа, притежава силата да го отведе обратно в миналото. Към времето, когато той все още се занимаваше с хипноза. Знае това. Противно на желанието си, той трябва да достигне до тъмен прозорец и да се опита да види какво се крие зад отраженията, размислите, породени през цялото това изминало време.
Пазачът почуква тихо на вратата. Ерик отваря, потвърждава направената поръчка, след което придърпва стойката с телевизора и видимо остарелия видеокасетофон.
Пъха касетата, гаси лампата в стаята и сяда.
— Това почти го бях забравил — казва сам на себе си и насочва дистанционното към апарата.
Картината трепти, а звукът пращи и пука известно време, после той чува собствения си глас през високоговорителите на телевизора. Звучи леко пресипнал, когато без всякакъв ентусиазъм издърдорва място, дата и час на записа и приключва с думите:
— Направихме кратка пауза, но все още се намираме в постхипнотично състояние.
Изминали са повече от десет години, мисли си той и вижда как стативът на камерата се премества. Картината подскача и се успокоява. Обективът се насочва към полукръг със столове. После се показва той самият пред камерата. Залавя се да подрежда столовете. В по-младото му с десет години тяло се усеща някаква лекота, едно пружиниране в стъпките, които той знае, че вече не притежава. На видеозаписа косата му не е сива, а дълбоките гънки на челото и надолу по страните му ги няма.
Пациентите пристигат, движат се вяло, настаняват се по столовете. Някои разговарят приглушено помежду си. Един се смее. Трудно е да се различат лицата им, качеството на касетата е лошо, те изглеждат зърнести и размазани.
Ерик преглъща с мъка и чува собствения си загрубял глас да обяснява, че е време да продължат сесията. Някои си шушукат, други просто седят мълчаливо. Някакъв стол проскърцва. Вижда себе си, застанал до стената, да записва нещо в един бележник. Изненадващо на вратата се чука и Ева Блау влиза. Тя е стресирана, Ерик различава червени петна по шията и бузите й, когато гледа как поема палтото й, слага го на закачалка и я насочва към групата, представя я накратко и я поздравява с добре дошла. Другите кимат сдържано, вероятно прошепват едно здравей, няколко души не й обръщат внимание, забили поглед в пода.
Ерик си спомня атмосферата в стаята: хората бяха под въздействието на първия хипнотичен момент преди паузата и идването на нов член в групата ги притесни. Те вече се бяха поопознали и започнали да се идентифицират с историите на всеки един.
Групата се състоеше от осем души и терапията целеше да изследва под хипноза миналото на всеки един, да се доближи до точката на болката. Хипнозата винаги се осъществяваше пред групата и заедно с групата. Идеята беше, че всички чрез този метод ще се превърнат в нещо повече от свидетели на взаимните си преживявания, посредством хипнотична откритост щяха да споделят болката и да могат да изразят тъгата си заедно, както при колективни бедствия.
Ева Блау сяда на празния стол, за миг обръща погледа си право в камерата и нещо в лицето й става остро и враждебно.