Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Това е жената, която влезе с взлом в жилището ми преди десет години, мисли той. Но какво беше това, което тя открадна, и какво друго беше направила?
Ерик вижда как той самият въвежда втората част от сесията, като засяга първата и прави връзката със свободни, закачливи асоциации. Това представляваше начин да се поободрят, да почувстват, че известна лекота в усещанията бе възможна, въпреки мрачните, с дълбочината на пропаст подводни течения, които през цялото време се движеха в сърцевината на всичко, което казваха, всичко, което правеха. Той застава пред групата.
— Започваме с мисли и асоциации около първата част — започва той. — Иска ли някой да я коментира?
— Объркващо — казва млада, едра жена с много грим.
Сибел, спомня си Ерик. Казваше се Сибел.
— Фрустриращо — продължава Юси на норландски диалект. — Ами аз успях само да си отворя очите и да се почеша по главата, и взе, че свърши.
— Какво почувства? — пита го Ерик.
— Коса — отговаря той усмихнат.
— Коса? — пита Сибел и се кикоти.
— Когато се почесах по главата — обяснява Юси.
Някои от тях се смеят на шегата. Бледа следа от радост се появява по лицето на Юси.
— Дайте ми асоциации с коса — продължава Ерик. — Шар-лот?
— Не знам — казва тя. — Коса? Може би брада… не.
— Хипи, хипи върху чопър — продължава Пиер усмихнат. — Той седи ето така, дъвче плодова дъвка и се плъзга…
Ева внезапно се изправя с тракащ шум, в знак на протест срещу упражнението.
— Та това са само детинщини — казва тя.
— Защо мислиш така? — пита Ерик.
Ева не отговаря, но отново сяда.
— Пиер, искаш ли да продължиш? — обръща се към него Ерик.
Той поклаща глава, кръстосва показалците си срещу Ева и казва нещо на норландски диалект.
На Ерик му се струва, че не чува какво казва, протяга се наслуки за дистанционното, изпуска го на пода, така че батериите изпадат.
— Ама че работа — прошепва той на себе си и кляка долу на пода.
С треперещи ръце натиска копчето за бързо превъртане, след което повишава силата на звука и пуска касетата отново.
— Та това са само детинщини — казва Ева Блау.
— Защо мислиш така? — пита Ерик и когато тя не му отговаря, той се обръща към Пиер и го пита дали иска да продължи със своя асоциация.
Той поклаща глава и кръстосва показалците си срещу Ева.
— Застреляха Денис Хопър, защото беше хипи — шепти той.
Сибел хихика и хвърля странични погледи към Ерик. Юси се прокашля и вдига ръка към Ева.
— В дървения замък ще си спестиш нашите детинщини — казва той на своя тежък норландски диалект.
Всички млъкват. Ева извръща лице към мъжа, изглежда, че е на път да реагира агресивно, но нещо я кара да се откаже, може би сериозността в гласа му и спокойствието в погледа му.
Дървения замък, кънти в главата на Ерик. В същото време чува себе си да обяснява принципите на провеждането на хипнозата, че винаги започват с общи упражнения за отпускане, преди той да премине към хипнотизирането на един или няколко от тях.
— А понякога — продължава Ерик, обръщайки се към Ева, — ако усещам, че нещата се получават, се опитвам да въведа цялата група в дълбока хипноза.
Ерик си мисли колко позната изглежда ситуацията и въпреки това страшно отдалечена, от едно съвършено друго време, преди той да се разграничи от хипнозата. Вижда себе си да издърпва стола напред, да седи пред хората в полукръга, да им говори, да ги кара да затворят очи и да се облегнат назад. След известно време подканва всички да седнат стабилно на столовете, но да продължават да държат очите си затворени. Той става, говори с тях за отпускането, минава зад гърбовете им, наблюдава степента на релаксацията при всеки един от тях. Лицата им стават по-меки и по-отпуснати, все по-малко осъзнати, все по-чужди на преструвка и кокетничене.
Ерик вижда как той застава зад Ева Блау и поставя тежко ръката си върху рамото й. Под лъжичката си усеща глождене, когато чува себе си как започва хипнозата, меко се плъзга през стръмна индукция, носеща скрити команди, напълно сигурен в собствената си изкусност, изпълнен с осъзнато задоволство от своето специално умение.
— Ти си на десет години, Ева — казва той. — Ти си на десет години. Това е един хубав ден. Ти се радваш. Защо се радваш?