Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Бих искала чаша вино — казва Симоне, — но предполагам, че не мога да получа.
— Един млечен шейк — казва Ерик.
— Ванилия, ягода или шоколад? — пита жената кисело.
Симоне има вид, като че едва се сдържа да не избухне в истеричен смях, но успява да каже с пресилена сериозност:
— Ягодов, разбира се, ще си взема ягодов.
— Аз също — обажда се Бенджамин.
Жената изпълнява поръчката с къси нервни движения.
— Това всичко ли е? — пита тя.
— Вземи по малко от всичко — казва Симоне на Ерик. — Ние ще отидем да седнем.
Тя и Бенджамин заедно минават между празните маси.
— Да седнем до прозореца — прошепва тя и се усмихва на Бенджамин.
Сяда до своя син, притиска го до себе си и чувства как сълзите й се стичат по бузите. Отвън вижда продълговат, нелепо разположен басейн. Изпразнен и пълен с боклуци. Самотен скейтбордист кръстосва между заледените участъци с остри, стържещи и тракащи звуци. На една пейка до въжената катерушка в края на детската площадка зад Търговското висше училище седи самотна жена. До нея се вижда празна количка от супермаркет. Гумата на въжената катерушка се поклаща на вятъра.
— Студено ли ти е? — пита Симоне.
Бенджамин не отговаря, той просто се гушва в нея и замира така, като я оставя да го целува по главата.
Ерик поставя на масата една табла, отива да вземе още една, преди да започне да сервира картонените кутии, хартиените пакети и картонените чашки на масата.
— Колко хубаво! — възкликва Бенджамин и се изправя на мястото си.
Ерик му подава една играчка от меню Хепи Миил.
— Честита Коледа! — казва той.
— Благодаря, татко — усмихва се Бенджамин и разглежда пластмасовата опаковка.
Симоне не откъсва поглед от детето си. Станал е толкова ужасно слаб. Но има и друго — мисли си тя. Сякаш някаква тежест продължава да го измъчва, нещо, което владее мислите му, обременява го. Той не е изцяло с нас. Като че е вгледан в себе си, мисли си тя, както в огледално отражение на тъмен прозорец.
Когато вижда Ерик да протяга ръка и да потупва сина си по бузата, тя отново заплаква. Обръща се настрани, прошепва: „Извинявайте“, и вижда как найлоново пликче, което вятърът е издухал от боклукчийската кофа, залепва към стъклото на прозореца.
— Да опитаме да хапнем малко? — пита Ерик.
Бенджамин разгъва един голям хамбургер, когато мобилният телефон на Ерик звъни. Той поглежда дисплея и вижда, че е Юна.
— Честита Коледа, Юна — казва той.
— Ерик — казва Юна на другия край на линията, — вече сте в Стокхолм, нали?
— Всъщност сме на коледна вечеря.
— Спомняш ли си, че ти казах, че ще намерим сина ти?
— Да, спомням си.
— Понякога се съмняваше, когато…
— Да — казва Ерик.
— Но аз знаех, че всичко ще се оправи — продължава Юна със своя финландски акцент, придаващ сериозност на гласа му.
— Аз пък не.
— Знам, забелязах го — казва Юна. — Ето защо има нещо, което трябва да споделя.
— Да?
— Аз какво ти казах? — изрича той.
— Моля?
— Бях прав — нали?
— Да, така е — отговаря Ерик.
— Честита Коледа — казва Юна и приключва разговора.
Ерик изненадано се взира пред себе си, след това обръща поглед към Симоне. Той гледа нейната прозрачна кожа и широката й уста. Безбройни бръчици са се очертали около очите й през последните дни. Тя му се усмихва и той проследява погледа й към Бенджамин.
Ерик дълго наблюдава сина си. Гърлото му се стяга от болка и сдържан плач. Бенджамин със сериозно лице хапва пържени картофки. Той е потънал в някаква мисъл. Очите му се взират в една точка, той е завладян от своите спомени и празните пространства между тях. Ерик протяга здравата си ръка, обхваща пръстите на сина си и го вижда да вдига поглед.
— Честита Коледа, татко — с усмивка казва Бенджамин. — Ето ти, вземи малко пържени картофки от мен.
— Няма ли да вземем с нас храната и да отидем при дядо? — пита Ерик.
— Наистина ли? — пита Симоне.
— Да не мислиш, че е много забавно да лежиш в болница?
Симоне му се усмихва и се обажда да поръча такси. Бенджамин отива при жената на касата и моли да опаковат храната.
Когато таксито им бавно прекосява площад Оденплан, Ерик вижда семейството си да се отразява в прозореца и същевременно огромната украсена елха на площада. Като в хоровод те се плъзгат покрай елхата. Висока и разклонена, тя се издига, обсипана със стотици малки запалени лампички, които са я обвили нагоре до блестящата звезда.