Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Юна затваря телефона. После взима листчето с името на Ева Блау и отново влиза при Аня. В стаята й се усеща силна миризма на портокали. До компютъра с розова клавиатура стои купа с различни цитрусови плодове, а на стената виси голям лъскав плакат, показващ една мускулеста Аня да плува бътерфлай на Олимпийските игри.
Юна се усмихва.
— Участвах в щафетното плуване в казармата, трябваше да мога да преплувам десет километра със сигнално знаме. Но бътерфлай никога не съм го умеел.
— Прахосване на енергия, това представлява.
— Мисля, че е красиво — приличала си на плуваща русалка — казва Юна.
В гласа на Аня има известна гордост, когато се опитва да обясни:
— Усъвършенстването на координацията е доста трудно, става дума за обратен ритъм и… както и да е.
Аня се протяга доволно и големият й бюст почти докосва Юна, който е застанал до бюрото й.
— Да — казва той и изважда листчето. — Сега искам да ми провериш някого.
Усмивката на Аня застива.
— Така и предполагах, че ще искаш нещо от мен, Юна. Беше прекалено хубаво, прекалено приятно. Помогнах ти с онази телефонна антена и ти влезе тук с чаровната си усмивка. Почти си помислих, че ще ме поканиш на вечеря и нещо…
— Ще те поканя, Аня. Когато му дойде времето.
Тя поклаща глава и взима листчето от ръката на Юна.
— Проверка на човек. Спешно ли е?
— Много е спешно, Аня.
— Но защо тогава седиш и се закачаш с мен?
— Мислех, че искаш…
— Ева Блау — замислено повтаря Аня.
— Не е сигурно, че това е истинското й име.
Аня притеснено хапе устни.
— Измислено име — казва тя. — Това не е много. Нямаш ли нищо друго? Адрес или нещо подобно.
— Не, нямам. Единственото, което знам, е, че е била пациентка на Ерик Мария Барк в Каролинската университетска болница преди десет години, вероятно само за няколко месеца. Но провери в регистрите, не само обичайните, а и във всички останали. Има ли някоя Ева Блау, записана в университета? Ако си е купувала кола, трябва да фигурира в регистъра на транспортни средства… дали някога си е изкарвала виза, има ли карта за някоя библиотека… различни дружества, клубове за въздържатели, искам да провериш и регистъра за защитени самоличности, жертви на престъпления…
— Да, да, тръгвай вече — казва Аня, — за да мога да си върша работата.
27.
Юна спира аудиокасетата, на която Пер Мюрберг, с характерната си смесица от спокойствие и енергия, чете романа на Фьодор Достоевски Престъпление и наказание. Той паркира колата до Лао Вай, азиатския вегетариански ресторант, който Диса все го кара да посетят. Хвърля поглед през прозореца и се впечатлява от аскетичната, проста красота на дървените мебели и липсата на излишни украшения в помещението.
Когато позвънява у Симоне, Ерик вече е там. Те се поздравяват и Юна обяснява накратко какво смята да направи.
— Ще разиграем отвличането, доколкото можем. Единствено ти, Симоне, наистина си била тук, когато се е случило.
Тя кима мрачно.
— Така че ти ще играеш себе си. Аз съм похитителят, а ти, Ерик, ще бъдеш Бенджамин.
— Добре — казва Ерик.
Юна поглежда часовника.
— Симоне, по кое време мислиш, че е станало влизането?
Тя се прокашля.
— Не съм сигурна… но вестникът още не беше дошъл… значи, преди пет. Когато ставах да пия вода, беше два часът… после лежах будна известно време… така че някъде между два и половина и пет.
— Добре, тогава нагласявам часовника на три и половина, за да имаме някакво средно време. Ще отключа вратата и ще се промъкна до Симоне в леглото, ще симулирам, че я инжектирам, и после ще отида в стаята на Бенджамин — това си ти, Ерик, — и там инжектирам теб и започвам да те влача вън от стаята, по коридора и през външната врата. По-тежък си от сина си, затова ще компенсираме времето с някоя и друга минута. Симоне, опитай се да се движиш по същия начин както тогава. Легни в същата позиция по същото време. Искам да знам какво си видяла, точно какво си могла да видиш или просто да усетиш.
Симоне кима с бледо лице.
— Благодаря — прошепва. — Благодаря, че правиш това.
Юна я поглежда с леденосивите си очи:
— Ще намерим Бенджамин.
Симоне бързо прокарва ръка по челото си:
— Отивам в спалнята — дрезгаво казва тя и гледа как Юна излиза от апартамента с ключовете в ръка.