Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Това е търг. В момента аз съм дала най-висока цена, но друг един идиот непрекъснато наддава.
— Търг ли?
— Колекционирам фигурки от Лиса Ларшон — кратко отговаря тя.
— Онези малките дебели керамични деца ли?
— Това е изкуство, но ти не разбираш от такива неща.
Тя гледа монитора.
— Почти успях. Само някой друг да не предложи по-висока цена, и ще…
— Имам нужда от помощта ти — упорства Юна. — Нещо, свързано с работата ти. Всъщност е доста важно.
— Чакай, чакай, чакай.
Тя вдига ръка, за да го спре.
— Да, мои са! Мои са! Амалия и Ема са мои. — Тя бързо затваря страницата.
— Добре, Юна, стари финландецо. С какво искаш да ти помогна?
— Искам да притиснеш мобилните оператори и да ми осигуриш местоположението на обаждането от Бенджамин Барк в неделя. Искам точна информация откъде се е обадил. До пет минути.
— Боже, колко си кисел — въздиша Аня.
— Три минути — поправя се Юна. — Интернет пазаруването ти коства две минути.
— Гледай си работата — добродушно казва тя, когато той напуска стаята.
Той влиза в офиса си, затваря вратата, преглежда пощата и чете една картичка от Диса. Заминала е за Лондон и пише, че той й липсва. Диса знае, че той ненавижда снимки на шимпанзета, играещи голф или увити в тоалетна хартия, и поради тази причина винаги успява да намери картички с подобен мотив. Юна се колебае дали да обърне картичката, или просто да я изхвърли, но естествено, е любопитен. Обръща я и го побиват тръпки от погнуса. На нея има булдог с пояс, моряшка шапка и лула в устата. Той се усмихва на старанието на Диса и точно закача картичката на корковото табло, когато звъни телефонът.
— Да?
— Получих отговор — казва Аня.
— Бързо стана.
— Казаха, че са имали технически проблеми, но че вече са се обадили на инспектор Кенет Стренг преди час и са му съобщили, че базовата станция се намира в Йевле.
— В Йевле — повтаря Юна.
— Казаха, че още не са напълно готови. След ден-два, във всеки случай тази седмица, ще могат да определят точно къде се е намирал Бенджамин, когато се е обадил.
— Можеше да дойдеш при мен и да ми кажеш това, само на четири метра съм от…
— Да не съм ти прислужница?
— Не си.
Юна написва Йевле на празния лист в тетрадката пред себе си и отново взима телефона.
— Ерик Мария Барк — веднага отговаря Ерик.
— Юна се обажда.
— Какво става? Откри ли нещо?
— Току-що получих приблизителното място на обаждането.
— Къде е?
— Единственото, което знаем засега, е, че базовата станция се намира в Йевле.
— Йевле ли?
— Малко на север от река Далелвен и…
— Знам къде се намира Йевле, просто не разбирам, искам да кажа…
Юна чува как Ерик се движи из стаята.
— Ще имаме точното място тази седмица — казва Юна.
— Кога?
— Надяват се, утре.
Той чува, че Ерик сяда.
— Значи поемаш случая, нали? — пита той с напрегнат глас.
— Поемам случая, Ерик — сухо казва Юна. — Ще намеря Бенджамин.
Ерик се прокашля и когато гласът му отново е уверен, казва бързо:
— Мислих кой би могъл да направи това, и имам едно име, което искам да провериш, беше моя пациентка, Ева Блау.
— Блау, като синьо на немски ли?
— Да.
— Заплашвала ли те е?
— Трудно е за обяснение.
— Веднага ще я проверя.
В слушалката настъпва тишина.
— Бих искал да се срещна с теб и Симоне колкото може по-скоро — казва Юна след малко.
— Така ли?
— Не е правено повторно разиграване на престъплението, нали?
— Разиграване ли?
— Ще проверим кой е имал възможност да види похитителя на Бенджамин. Вкъщи ли сте след половин час?
— Ще се обадя на Симоне — казва Ерик. — Ще те чакаме там.
— Добре.
— Юна — казва Ерик.
— Да?
— Знам, че обикновено става въпрос за часове, за да се залови похитителят. Че първото денонощие е определящо — бавно казва Ерик. — А вече са изминали…
— Не вярваш ли, че ще го намерим?
— Това е… Не знам — прошепва Ерик.
— Обикновено не греша — тихо отговаря Юна с ясен глас. — И аз смятам, че ще открием твоето момче.