Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Вратата забръмчава и Ерик влиза в изненадващо топлата светлина. Има нещо в осветлението, което придава приятен вид на архивното помещение, неочаквано за такава дупка без прозорци дълбоко под земята, каквато беше.
От будката на пазача се чува оперна музика: мелодичен колоратурен мецосопран. Ерик поизправя рамене, опитва се да придаде спокоен израз на лицето си, насилва се да се усмихне, докато се приближава към пазача.
Нисък мъж със сламена шапка на главата е застанал с гръб и полива някакви цветя.
— Здравей, Куртан.
Мъжът се обръща и го поглежда с радостна изненада:
— Ерик Мария Барк, доста време мина. Как е?
Ерик не знае какво да каже.
— Не знам — отговаря той откровено. — В момента имам доста проблеми в семейството.
— Аха, така значи…
— Хубави цветя — казва Ерик, за да си спести други въпроси.
— Теменужки. Луд съм по тях. Кони мърмореше, че нищо няма да може да цъфти тук долу. Нищо ли няма да цъфти тук? — казах аз. — Виж ме мен!
— Разбира се — отговаря Ерик.
— Инсталирал съм кварцови лампи навсякъде.
— Страхотно.
— Истински солариум — шегува се той и подава туба със слънцезащитен крем.
— За съжаление, не мога да остана толкова дълго.
— Хайде, сложи си малко на носа — казва Курт, изстисква малко крем и протяга ръка към носа на Ерик.
— Благодаря, но…
Курт понижава глас и прошепва с блясък в очите:
— Понякога се разхождам тук само по боксерки. Но не го казвай на никого.
Ерик се усмихва насреща му и усеща напрежението в собственото си лице. Настъпва мълчание и Курт го поглежда.
— Преди много години — започва Ерик — записвах моите хипнотични сесии.
— Преди колко време?
— Горе-долу преди десет години, серия видеокасети, които…
— Видео?
— Да, още тогава беше отживелица — продължава Ерик.
— Всички видеокасети са дигитализирани. Има ги в компютърния архив.
— Как да вляза в него?
Курт се усмихва и Ерик вижда колко са бели зъбите му на фона на загорялото му от слънцето лице.
— С моя помощ.
Двамата отиват до четирите компютъра, които стоят в една ниша на нивото на стелажите.
Курт бързо изписва парола и преглежда папките с прехвърлени записи.
— Касетите на твое име ли трябва да бъдат? — пита той.
— Да, би трябвало — отговаря Ерик.
— Няма ги — казва Курт проточено, — ще опитам с хипноза.
Набира думата и опитва пак.
— Тук има нещо — погледни сам.
Никой от материалите не се отнася до документацията на Ерик от терапията. Единственото, свързано с него от онова време, е документ за молби за кандидатстване и отпуснати средства. Той изписва дървения замък и отново търси, опитва с името Ева Блау, въпреки че хората от неговата група не бяха записани като пациенти в болницата.
— Няма нищо — казва той уморено.
— Значи, имахме много трудности с прехвърлянията — казва Курт. — Много от материалите бяха унищожени, всички бетамакс касети и…
— Кой прави прехвърлянията?
Курт се обръща към него и вдига рамене със съжаление:
— Двамата с Кони.
— Но оригиналните касети трябва да са запазени някъде — казва Ерик.
— Съжалявам, но нямам никаква представа.
— Мислиш ли, че Кони знае нещо?
— Не.
— Обади му се и го попитай.
— Той е в Симришхамн.
Ерик се обръща настрани и се опитва да мисли спокойно.
— Знам, че много от нещата бяха унищожени по погрешка — казва Курт.
Ерик го гледа втренчено.
— Става дума за уникално изследване — казва той уморено.
— Казах, че съжалявам.
— Знам, не исках да кажа…
Курт откъсва изсъхнало листо от едно цвете.
— Ти спря да се занимаваш с хипноза, нали? — казва той. — Нали така?
— Да, но сега се налага да погледна…
Ерик млъква, не е в състояние да продължи, иска единствено да се върне в стаята, да вземе едно хапче и да спи.
— Винаги сме имали проблеми с техниката тук долу — продължава Курт. — Но всеки път, когато се оплачем, ни отговарят да се оправяме както можем. Не се притеснявайте, ни казаха, когато случайно изтрихме проучванията за лоботомии от цяло десетилетие. Стари записи, шестнайсетмилиметрови, които бяха прехвърлени на видеокасети през осемдесетте, но които не оцеляха в ерата на компютрите.