Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— В такъв случай, да не искаш да кажеш, че ние сме гърци? — попита Хелън, като се опитваше да си избие от главата бедния Арест и да следва посоката на разговора. Кастор се усмихна:
— Вече не гледаме на себе си като на гърци или троянци, а като на членове на различните Династии, основани от четири различни божества. За нас няма значение кой е бил грък и кой — троянец. Войната е приключила отдавна — каза тихо. — И Фуриите са нашето проклятие оттогава насам.
Те принуждават членовете на враждуващи Династии да се избиват помежду си, за да заплатят кръвен дълг, който имаме към предците си. Това е порочен цикъл. Кръв за кръв за още кръв — прошепна Касандра и Хелън потрепери при вида на безизразния блясък в очите й.
— Тази част я знам. Орест трябвало да убие майка си, защото убила баща му, който пък убил тяхната дъщеря — каза Хелън.
Но съм чела онези пиеси и те имаха щастлив финал. Аполон убеди Фуриите да простят на Орест.
— Тази част е била чиста измислица — каза Кастор, като клатеше глава. — Фуриите никога не прощават и никога не забравят.
— Значи, в общи линии нашите семейства се избиват помежду си още от Троянската война? — попита Хелън. — Едва ли сме останали много.
— Не сме. Династията, към която принадлежи нашето семейство, се нарича Тиванска династия. Смяташе се, че това е единствената останала Династия — докато Фуриите не ни доведоха до теб, разбира се — отвърна Кастор.
— От коя Династия съм аз?
— Няма да узнаем това, докато не разберем коя е била майка ти — каза Касандра.
— Името й е било Бет Смит — каза Хелън, надявайки се, че Лукас е сгрешил и че баща му някак ще си я спомни. Но Кастор мило поклати глава.
— Която и да е била, очевидно е казала на теб и на баща ти фалшиво име, за да ви предпази. Определено ми приличаш на някого, когото познавах, но Потомците невинаги предават физическите си белези по същия начин като простосмъртните — заговори колебливо Кастор, като се раздвижи смутено в стола си. — Например, Лукас въобще не прилича на мен — дори не прилича на типичен Син на Аполон, като брат ми или мен. Ние, Потомците, сме наполовина човешки същества, наполовина архетипи, и понякога начинът, по който изглежда някой от нас, зависи повече от това, по подражание на коя историческа личност богините на съдбата са предопределили този човек да моделира живота си, отколкото от това, кои са родителите му.
— Е, аз приличам ли на „някого“? — попита Хелън.
— Не искаме да правим прибързани заключения. Може би имаш снимки или видеозапис на майка ти? Тогава може би ще можем да установим коя е била — каза Кастор нетърпеливо, сякаш бяха близо до проумяването на огромна загадка, която ги беше измъчвала.
— Нямам нищо. Никакви снимки — отвърна Хелън безизразно. Касандра издиша рязко и кимна в отговор на някаква вътрешна мисъл.
— Вероятно за да те предпази. Ако е прекъснела всички връзки с миналото и се е погрижела да израснеш на малък остров с ограничена група приятели, е било по-малко вероятно да те открие враждебна Династия — отбеляза Касандра, сякаш беше детектив, който сглобяваше всички улики.
— Това очевидно не свърши работа — подметна насмешливо Хелън.
— Дълго време е вършело работа, но Фуриите няма да го допускат вечно — каза Кастор тихо.
Хелън прокара талисмана на колието си по верижката и го протегна към Кастор и Касандра да го погледнат.
— Това е всичко, което имам от нея. Бижу. Говори ли ви нещо? — попита тя напрегнато.
Част от нея винаги се беше надявала, че колието е важно — че може би някой ден то щеше да отговори на всичките й въпроси. В най-безумните си блянове си представяше, че то е талисман, който някой ден ще я отведе при майка й. Касандра и Кастор огледаха внимателно сърцевидното колие, но в него нямаше нищо особено.
— Много е красиво — каза Касандра мило.
— Така е. Но е от „Тифани“, така че вероятно има хиляди точно като него. Просто това е всичко, което имам — каза Хелън: думите й се изливаха безконтролно. — Баща ми казва, че вероятно отдавна е планирала да си тръгне, защото докато разбере, че ни е напуснала, всички снимки били изчезнали. До една. Дори снимки, за които смятал, че тя не знае.
Внезапно Хелън се изправи и закрачи безцелно наоколо. Стигна до далечния край на библиотеката, като гледаше всички книги, които семейство Делос беше събрало, всички старинни мебели, които вероятно бяха предавали помежду си от поколение на поколение. Това беше семейно наследство, каквото бе отказано на Хелън, и тя изпита чувство на загуба от това, да не знае къде е майка й или откъде е дошла. Но долови и възможност в това невежество.