Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Моля те, прости ми - Бренан приклекна пред нея и сложи ръце на леглото от двете страни на коленете й. - Аз съм един неразумен идиот. Ще се опитам да не бъда. Моля те, не плачи. Не мога да го понеса, а и се страхувам, че напълно ще се лиша от мъжественост като и аз се разплача.
Тя съвсем леко се усмихна.
- Мъжете в този век също плачат.
- Не и аз. Ако започна, се опасявам, че ще плача поне десетина дни, ако ли не три пъти по толкова. Ще ти се наложи да се обадиш на служителя на рецепцията, за да ти даде кофи, в които да събираш сълзите ми, за да не наводнят целия парк - каза той и с умисъл се ококори в израз на прекомерна тържественост, с надеждата да я накара да се засмее. - След това по телевизията ще съобщят, че бизони са хванати в капана на наводнението и са били принудени да плуват, в името на безопасността си.
Тиарнан се засмя на глас.
- Добре, печелиш. Ще спра да се самосъжалявам, но само заради бизоните.
Когато се наведе напред и на свой ред целуна клепачите й, вкусвайки солта в сълзите й като я отпечата в душата си, тя го беляза завинаги.
- Ти си смела и безкористна жена, Тиарнан Бътлър. Нека сега да намерим Алексий и да измислим плана ни за действие.
Той се изправи, като я взе със себе си.
- Ще трябва да се преоблечем преди да се срещнем с Алексий и останалите. Ще се обърна с гръб, ако това ще те удовлетвори?
Тя поклати глава.
- Трябва отново да ползвам другата стая. Ще съм бърза.
Тя му даде телефона си и изчезна, а Бренан го сложи на бюрото и докато набързо свали смокинга си, гледаше съсредоточено към снимката й. Този път образът й не избеля така бързо от съзнанието му, но мъглата започна да се надига едва след няколко минути.
- Тиарнан? Трябва да те видя - извика накрая, мразейки собствената си безпомощност.
Красива както винаги, но сега по-добре покрита, защото бе облечена със зелен пуловер, дънки и ботуши, тя отвори вратата широко и пристъпи напред
- Тук съм. Знаеш ли, наистина трябва да отправиш петиция към Посейдон.
- Ще го направя - отвърна мрачно. - Аларик, нашият висш жрец, без съмнение ще ми помогне да намеря начин да се свържа с бога на моретата. Макар че не знам да има случай Посейдон да е отменил проклятие, веднъж след като го е направил.
- Няма да боли, ако опиташ, нали? Ако ти откаже, няма да си в по-лошо положение, отколкото си сега. Може би вероятно аз мога да говоря с него в твоя защита?
- Би предложила да се изправиш пред повелителя на моретата и да пледираш в моя защита?
Бренан усети, че искреността в думите й срина още един слой в защитата му. Бе готова да се изправи пред Посейдон. Заради него.
Тиарнан прехапа устна, но кимна.
- Да, без риск няма победа. Права ли съм? Какво ще кажеш да се съсредоточим върху настоящия ни проблем?
- Съгласен съм. Трябва да намерим начин да се промъкнем покрай нежеланите си охранители и да отидем в щабквартирата на Лукас, за да разберем какво точно се е случило.
- Можеш ли отново да направиш номера с мъглата? - Загледа се в прозореца. - Беше доста впечатляващо, между другото. Никой няма да те хване, ако пътуваш по този начин.
- Бих могъл, но така няма да мога да те нося. Или, за да бъда точен, въпреки че мога да те нося, докато съм в тази форма, ще бъде доста стряскащо за онези, които те гледат отдолу, да те видят как се носиш във въздуха на невидимо килимче.
Тиарнан прехапа устна.
- Значи не можеш да ме превърнеш в мъгла?
- Не, само атлантите притежаваме тази способност.
- Трябва да призная, че се чувствам малко облекчена. Не ми харесва идеята молекулите ми да се пренаредят. В това отношение съм повече като МакКой и Спок(герои от „Стар Трек“), ако схващаш смисъла ми.
- Всъщност и представа си нямам.
- Съжалявам. Пристрастена съм към „Стар Трек“. Голям фен. Харесва ми и римейкът. - Тиарнан закрачи към прозореца и погледна през него. - Значи е решено. Ти отиваш там, чрез трика с мъглата, а аз ще остана тук и ще си почина малко. Може би ще поръчам румсървис. А когато се върнеш...
Негов ред бе да я прекъсне.
- Не мога да се отделя от теб, Тиарнан. Въпреки че никога не бих те оставил сама, заобиколена от толкова опасности. Но не мога да те оставя, защото проклятието ще ни застигне с пълна сила.
Тиарнан се удари през челото.
- Знам това. Знам го. Но ми е трудно да го запомня, ако виждаш смисъл в думите ми. Като когато влизаш в стаята и натискаш ключа на лампата, въпреки че знаеш, че трябва да смениш крушката?
През половината време Бренан дори не разбираше за какво му говори, но това по никакъв начин не му отне чистата наслада да я наблюдава. Да съзерцава как устните й се движат и същевременно да си представя какво би могла да направи с него, използвайки тези прекрасни и сочни устни...